— Представям си те — казваше му тя — как работиш и яздиш под онова безмилостно слънце, докато аз се мотая безцелно из Лондон, водя безполезен и лекомислен живот и ходя от забава на забава.
Тя се засмя горчиво, поне така се надяваше, и допускаше, че в главата му се нижат картини на нощни клубове, на негърски оркестри, на досадена изисканост — всичко друго, но не и донякъде официалните вечери в Кензингтън, толкова привични за нея.
— Прекрасно е как се разбираме, нали? — каза той. — Обичаме еднакви неща, мислим еднакво, нямаме никакви разногласия. Наистина е абсолютно невероятно… казвам ти… — Той замълча, неспособен да продължи, не намираше думи, с които да изрази чувствата си.
— Скъпи! — откликна тя.
Когато пристигнаха, луната огряваше водата и приливът беше настъпил. Вълните тихо се разбиваха на брега под къщата.
— Често съм си мечтала за такова място — рече тя неопределено и разпери ръце. Никога не мечтаеше, ама нейсе. — Представях си как лежа на горещия бял пясък, над мен е безоблачното небе, а до мен е някой, когото обичам, който ме разбира. Някой, който ми носи покой.
— Милата ми! — промърмори той. Помисли си, че тя все опява за този покой. Запита се дали би могъл да й наеме моторница с някой благонадежден кормчия.
— Утре ще си наемем лодка, нали? — предложи той. — И ще отплаваме далеч от всичко това, чак до хоризонта. — Гласът му беше театрален, а лицето му беше извърнато в профил на фона на небето. Тя побърза да промени настроението си, за да влезе в тон с него.
— Ти и аз заедно ще отплаваме към звездите — каза тя.
Чувстваха се толкова романтично, толкова авантюристично, почти като викинги.
Към обяд в събота вече си имаха нежни обръщения един към друг и си говореха на свой специален език. Невъзможно бе някой от тях да изрече нещо, без да бърбори неразбрано като дете и да се цупи, без да тупа с крак и да пляска с ръце. Двамата преминаха от глуповатото самодоволство към някаква чудата сенилност.
— Мишлето иска да отиде да се изкъпе — заяви тя, а беше висока и мургава, и се бе сбогувала завинаги с трийсетте.
— Мъжлето също иска да отиде да се изкъпе — отговори той. Двамата започнаха да се пръскат и да играят на „Ринги, ринги, рае“ във водата.
— Мъжлето е голям и силен — каза му тя, докато лежаха един до друг по гръб и се печаха на слънце — и затова Мишлето толкова много обича Мъжлето — плъзна тя пръсти по ръката му. Той леко потръпна, не обичаше да се къпе в морето.
— Какво има за обяд? — попита той и щракна с белите си мъртви пръсти. — Не знам за теб, но аз съм гладен.
Тя се почувства засегната, донякъде отхвърлена.
— Ще отида да проверя — отговори, но съжаляваше. Той забеляза настанилата се помежду им сянка.
— Но първо Мъжлето ще целуне Мишлето — каза той.
Тя се усмихна и облакът оттули слънцето.
— Ние се обичаме, нали? — попита тя.
— Да, скъпа.
Тя се запрепъва нагоре по брега към къщата, влачейки мократа си хавлия отзад. Той за пръв път забеляза, че без чорапи прасците на краката й са едри.
Следобед си починаха докъм пет часа. Небето все още беше ясно, а морето не трепваше.
— Мъжлето ще разходи ли Мишлето с лодка? — попита тя.
Той си спомни за обещанието си с тревожно опасение. Ама че досада! Навън ли щеше да го замъкне?
— Мъжлето ще направи всичко, което иска Мишлето — прозя се той.
Слязоха до малкия кей, за да огледат лодките.
— Да вземем онази прекрасна червена лодка, скъпи. Много ще отива на баретата ми — предложи тя.
— Мишлето иска червена лодчица — разсеяно отбеляза той, а всъщност се питаше дали ще се справи с двигателя.
— Много е просто, господине — обясни му човекът Не е нужно да си голям умник. И дете може да я управлява. Ето оттук палите, това ви е дроселът — нагласявате си лоста ето така, наполовина отворен. Завъртате три пъти, после отваряте дросела докрай.
— Моля? — попита той. — Какво? Не ви разбрах. Повторете.
Хвърли поглед през рамо да провери дали го е чул. Тя се настаняваше сред възглавничките и не гледаш към тях. Мъжът запали двигателя с едно дръпване и след миг потеглиха, а лодкарят им махаше насърчаващо от пристана. Той стисна здраво кормилото и се огледа притеснено наляво-надясно.
— Умното Мъжле! Как хубавко кара лодката! — похвали го тя.