Той преглътна и издаде напред челюстта си. Носеха се към открито море. Слава богу, че водата беше като тепсия. Той се почувства по-спокоен, лекият ветрец рошеше косата му, пръските танцуваха по лицето му.
— Скъпи, изглеждаш великолепно! — провикна се тя.
Той се усмихна. Сладкото малко Мишле! Насочи лодката към един закътан залив.
— Колко е часът? — попита тя сънено. Той се сепна. Откога бяха пуснали котва тук? Не помнеше. Слънцето вече си бе тръгнало от залива, водата изглеждаше студена и сива. Двамата потръпнаха и тя се пресегна за горната си дреха.
— Мишлето иска да се прибира у дома — каза.
Той опита да си спомни обяснението на лодкаря как да запали мотора. Колко да отвори онова нещо… и кой лост да нагласи? Въртеше ли въртеше, но без никакъв успех, само дето всеки път одираше кокалчетата си.
— Проклятие, да го вземат мътните и всички дяволи! — изруга той и засмука пръстите си с ожулена кожа.
— Лошо Мъжле! — скастри го тя.
— Ами опитай ти да запалиш тая проклетия. Не разбирам нищо от лодки — призна той изтощен. — Моторът е скапан, не работи. Мили боже! Тия трябва да бъдат разстреляни, задето дават под наем такава лодка. Виж това… — Един винт падна в дланите му.
— Ти сам го извади, видях те — каза тя. — Не вярвам, че знаеш как работят тези неща.
— Точно така, обвинявай мен — възмути се той. — Чия беше идеята — твоя или моя? Аз се чувствах прекрасно и преди. Не съм искал да наемаме проклетата лодка.
— Е, скъпи мой, ако знаех, че си толкова неспособен, смяташ ли, че щях да се кача на тази лодка? Я си виж лицето, цялото е омацано с масло. Ако подозирах, че ще изглеждаш като…
Типично по женски — да ругае него, при положение че той просто се старае да й достави удоволствие.
— Е, голяма каша — мрачно отбеляза той. — Не знам какво да правя.
Той потръпна и надяна мушамата си. Тя изведнъж забеляза изгорялото от слънцето място на челото му. А и косата на темето му беше оредяла. Изпълни я раздразнение, студенина и досада.
— Не можеш ли да извикаш, или да помахаш? — каза тя. — Все някой ще чуе.
Брегът и скалите обаче бяха пусти, не се виждаше жива душа. Неговото „ехооо“ звучеше толкова нелепо, помисли си тя, толкова пронизително и неприятно, все едно е бойскаут. Направо й лазеше по нервите.
— О, спри, моля ти се! Явно няма смисъл.
Той духна в шепите си.
— Дано морето да не се разбунтува — каза той. — Не ставам за моряк. Прилошава ми и от най-лекото полюшване.
Тя го изгледа ледено.
— Мислех, че те бива в тези неща — заяви тя, а той се зачерви раздразнено.
— Да не ме вземаш за някакъв авантюрист изследовател? — попита я раздразнено. — Защо да не ти призная, лошото време ми се отразява много зле, постоянно настивам. Само няколко часа тук ще ме тръшнат в леглото за седмици.
— Е, в Индия със сигурност си свикнал на суров живот — сви рамене тя.
— Скъпо момиче, да не мислиш, че Индия е някаква измислена страна за филмови герои? Не бъди толкова невежа. В Мадрас имах много удобна къща с десетина слуги, които се грижеха за мен.
— Жалко, че никой от тях не е тук сега — отговори тя студено.
За няколко минути настана тишина. Приливът беше започнал, водата бързо се надигаше и полюшваше лодката насам-натам.
— Виж това — посочи той. — Никак не ми харесва. Сигурно сме в огромна опасност. Не ми харесва.
— Да беше помислил за това, преди да ме доведеш тук — сряза го тя. — Мислеше само как да се изфукаш по този идиотски начин. Защо изобщо пуснахме котва в отвратителния залив?
— О, аз ли съм виновен, че пуснахме котва, а? Нали ти ме помоли да се любим? — отговори той.
— Помолила ли съм те! Хубава работа! Да не мислиш, че ми е приятно да се въргалям в тази мръсна и неудобна лодка?
— Небето ми е свидетел, че нямаше да спра, ако ти не ми се беше нахвърлила — каза той.
— Значи ме смяташ за разпусната, така ли? Сега остава да кажеш, че аз съм предложила и да дойдем тук за уикенда.
— Горкото ми дете, беше съвсем очевидно, че го искаш, нали?
— Не знам дали съзнаваш, че звучиш като простак и лъжец. Досега никой не ми е говорил така.
— Може би никога не им се е удавала възможност.
— Ама ти си бил ужасно самомнителен! Освен това сигурно си мислиш, че това е първият уикенд през живота ми, когато отивам някъде с някого, нали?
— Не създаваш впечатление на човек с богат опит — отвърна той.