Така спали те — уж прегърнати, но разделени, като мъртъвци в гроб с отдавна отлетели и забравени души.
Когато се събудили, зората вече се била разпукнала на небето. Слънцето греело ослепително на синьото небе и обгаряло земята. Грамадни вълни, увенчани с бяла пяна, се разбивали в канарата и плисвали по скалите в пристанището, а през цялото време източният вятър духал, подмятал тревата, пръскал нагорещения бял пясък, тържествуващо си проправял път сред бялата мъгла от пръски и зелените вълни като демон, развилнял се на острова.
Гътри застанал на прозореца и погледнал навън. От устните му се откъснал вик и той изхвърчал от къщата, невярващ на очите си. Джейн го последвала. Хората в другите къщи също били станали, стоели с вперен към пристанището поглед и смаяно вдигнали ръце, а развълнуваните им гласове се извисявали във въздуха, но тутакси заглъхвали, неразличими от воя на вятъра. Защото на пристанището бил закотвен един бриг, който се полюшвал, блъскан от вятъра и от вълните. В сравнение с грамадните му мачти и с опънатите да съхнат по рейките платна рибарските лодчици приличали на джуджета.
Гътри застанала на пристана сред скупчилите се рибари. Всички от Сейнт Хилда се събрали там да посрещнат непознатите от кораба. Високи и смугли били тези мъже, мореплаватели от далечни морета с тесни бадемови очи и бели зъби, които лъщели, когато мъжете се смеели. Говорели на друг език. Гътри и другарите му ги поразпитали, а жените и децата ги наобиколили зяпнали, взирали се в лицата им, пипали дрехите им с плахи и учудени ръце.
— Как изобщо намерихте входа на пристанището — провикнал се Гътри, — след като вятърът и морето така се бяха сдружили против вас? Сигурно самият дявол ви е изпратил тук.
Моряците се смеели и клатели глави. Не разбирали какво изговори той. Погледите им се плъзгали отвъд него и другарите му към жените. Чужденците се усмихвали и си говорели помежду си, доволни от откритието си.
А през цялото време слънцето прежуряло над главите им, източният вятър духал и пърлел въздуха като пъклено дихание. През онзи ден никой не излязъл за риба. Високи като планини вълни с грохот се разбивали на входа на пристанището, затова рибарските лодки останали закотвени, дребни и незначителни до чуждоземния кораб.
Сякаш лудост обзела хората на Сейнт Хилда. Мрежите им лежали незакърпени до вратите на домовете им, нивите и цветните лехи на хълма над селото им останали необгрижени. Хората се интересували единствено от моряците от кораба. Качили се на борда, огледали всяко кътче, пипали дрехите на чужденците с любопитни и развълнувани пръсти. Моряците им се смеели, бъркали в сандъците си и подарявали на мъжете цигари, измъкнали ярки шалове и пъстри кърпи за жените. Гътри ги завел горе на скалите, самодоволно наперен като момче и с цигара в уста.
Рибарите отворили широко вратите на домовете си, кой от кой по-гостоприемни, всеки се стремял да прояви най-голяма любезност. Моряците бързо проучили острова и установили, че е бедно и голо място, което не представлява никакъв интерес. Спуснали се на брега и се разделили на групи по кея, прозявали се, мързелували и се надявали времето да се промени. Нямали какво да правят.
Източният вятър обаче продължавал да духа, да пръска пясък, да превръща пръстта в прах. Слънцето греело ярко на безоблачното небе, грамадните вълни се блъскали в бреговете зелени и пенести, извивали се и се гърчели като живи. Слънцето залязло тревожно и брулено от вятъра, разперило оранжеви пръсти към небето. Настъпила нощ, топла и оживена. Въздухът не знаел покой. Моряците се натъкнали на изоставения параклис в края на селото и се разположили на лагер там, донесли си цигари и бренди от кораба.
Изглежда сред тях царяло безредие. Нямало дисциплина, не се спазвали никакви заповеди. На пост на кораба останали само двамина. Поведението на моряците не озадачавало рибарите — присъствието им на острова било нещо толкова рядко и прекрасно, че нищо друго нямало значение. Местните отишли при гостите в параклиса и за пръв път опитали бренди. Песни и викове заотеквали в нощта. Островът се преобразил изцяло, оказал се изтръгнат от покоя, разлюлян от нещо неизказано и преливащ от странни желания. Гътри седял сред другарите си с пламнали страни, а студените му очи искрели глупаво. В ръката си държал чаша и пресушавал брендито на големи доволни глътки. Хилел се заедно с моряците — дивашки и без всякаква причина. Какво като не разбирал нито думичка! Светлините се люшкали пред очите му, земята се изплъзвала под нозете му, имал чувството, че досега просто не е живял. Вятърът виел, морето ревяло и тътнело, светът го зовял. Отвъд острова се намирали други острови, домът на тези моряци. Там щял да открие живот, красота и невероятни, необикновени приключения. Нямало вече да превива гръб, да обработва безполезната земя. Песните на моряците отеквали в ушите му, тютюневият дим смъдял в очите му, брендито сякаш се примесвало с кръвта във вените му.