Изведнъж пътят се наклони и тя пое надолу, надолу в безредието на някаква долина, нейната долина, където й беше мястото. Високи букове се извисяваха и от двете й страни, а после, както си го знаеше открай време, пътят се стесни до разкаляна пътечка, обрасла с преплетени шубраци, отвъд които я очакваше къщата, загадъчни и притихнала, с осветени широки прозорци, сякаш възпламенена от лъчите на залязващото слънце, красива, примамлива. Усещаше, че не е уплашена от сбъдването на съня си — то бе въплъщение на покоя, сякаш отговор на молитва. На пръв поглед мястото изглеждаше пусто, а къщата — необитаема, обаче, когато тя застана на терасата, белите стени сякаш засияха и станаха по-крепки, а онова, което тя бе помислила за бурени, прораснали през необикновената настилка, се оказаха скални растения, обсипани с цвят. Усети как я прободе разочарование, че нейната къща ще се окаже домът на други хора. Прокрадна се по-наблизо, вдигна ръце към рамката на прозореца — неизменното последно действие от съня й — и надникна през стъклото в вътре. Стаята беше хладна и пълна с цветя, а топлото слънце не докосваше пъстрите кретони. Беше весела мъжка стая, а единственият намек за официалност беше тежкият полилей от тавана.
В средата имаше маса, върху нея — мрежа за пеперуди, по столовете имаше исторически книги, а в ъгъла на канапето — лък, стрела и малко откъсната корда. На кука на вратата беше окачен пуловер, а самата врата беше отворена, като че ли някой току-що беше излязъл от стаята. Тя се приведе, долепила буза до рамката на прозореца, отпусната и щастлива, и си помисли: „Много ми се иска да познавам момчето, което живее тук“. Както се усмихваше, нехайно и доволно, погледът й попадна на снимка върху полицата над камината — нейната снимка. Не беше виждала тази снимка, прическата й беше различна, но макар да бе свежа и модерна, приликата сякаш контрастираше на стаята, която бе интригуващо поизбеляла и старомодна.
„Това е някаква закачка — помисли си тя смаяна, — някой е знаел, че ще дойда, я е сложил там на шега“. След това забеляза върху камината лулата на съпруга си, онази с грапавата чашка, а над нея — стара спортна гравюра, която леля й беше подарила. Мебелите, картините, тях познаваше добре, всички те бяха нейни. Само че тя знаеше, че тези предмети я очакват пакетирани в кашони в къщата на леля й в Мидълсекс и че няма как да са тук. Почувства се неспокойна и потисната, но не знаеше защо. „Някаква глупава шега — каза си тя, — той просто се подиграва със съня ми“. Обаче се поколеба озадачено, понеже съпругът й не знаеше за този сън. После чу стъпки и той влезе в стаята. Изглеждаше много изморен, все едно отдавна я търси и се е върнал в къщата по друг път. Освен това имаше странен вид — косата му беше сресана на път и беше сменил костюма си.
— Какво има? — попита тя. — Как дойде тук? Познаваш ли хората, които живеят в къщата?
Той не я чу, а седна на канапето и взе вестника.
— Престани да се преструваш — подкани го тя, — погледни ме, скъпи, засмей се, разкажи ми какво се е случило, какво правиш тук?
Той не й обърна внимание, а после в стаята влезе някакъв слуга и се зае да сервира масата за чай.
— Слънцето ми блести в очите — каза съпругът й на слугата, — би ли дръпнал завесите?
Мъжът пристъпи напред и дръпна пердетата, вперил поглед право в нея, без да я познае, пренебрегвайки я, както бе направил и съпругът й, а след като пердетата бяха дръпнати, тя вече не ги виждаше. След миг чу гонга.
Изведнъж тя се почувства много изморена, много слаба, сякаш животът й бе непосилен, твърде труден, по-труден, отколкото тя беше способна да понесе. Искаше й се да извика, помисли си: „Само да можех да си почина… Нямаше да имам нищо против, но това е такава глупава шега…“ После се извърна от прозореца и погледна пътеката към обраслата долина, невероятно уханна, загадъчна и дълбока. Там сигурно имаше мъх, мека орлова папрат, хладният листак на дърветата и приспивното ромолене на потока, който напяваше в ушите й. Щеше да си намери местенце за почивка там, където не можеха да я дразнят, щеше да коленичи и да се скрие, а той щеше да се укорява, че я е уплашил, щеше да излезе на терасата и да я повика.