Докато се колебаеше в началото на пътеката, тя забеляза момченце, което я наблюдаваше откъм храстите. Не го беше виждала дотогава. Очите му бяха големи и кафяви като пришити на лицето копчета, на бузата му имаше голяма драскотина. Тя се смути и се зачуди откога ли момчето я наблюдава.
Тук май всички си играят на криеница — отбеляза тя. — Не мога да разбера какво става — преструват се, че не ме забелязват.
Той се усмихна гризейки нокти. Прииска й се да го докосне — чувстваше го скъп без никаква причина, обаче детето беше неспокойно като подплашен елен и се дръпна.
— Не се страхувай, няма да те нараня — нежно го увери тя. — Искам да се спусна в долината, ще дойдеш ли с мен?
Протегна ръка към него, но то отстъпи назад и поклати глава с пламнало лице, затова тя пое самичка, а то подтичваше малко зад нея и я наблюдаваше, все още несигурно, все още уплашено. Дърветата ги обградиха отвсякъде, сенките също, песента на потока прозвуча отблизо и тя си затананика с леко сърце, щастлива. Сред дърветата се появи просека и обраслият с мъх бряг на реката. „Колко прелестно! Колко спокойно! Никога няма да ме намерят тук“, помисли си тя, доволна от пакостта, която е намислила, ала в този момент до нея за пръв път долетя гласът на момчето, тих като шепот:
— Внимавай — предупреди я то, — внимавай, стъпила си върху гроба.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя и сведе поглед към нозете си, но отдолу имаше само мъх: стъблата на орловата папрат и стъпканата главица на един син цвят на хортензия. — Чий гроб? — вдигна глава тя. Само че него вече го нямаше: нямаше никакво момче, беше изчезнало и гласът му бе просто ехо. Тя го повика: — Криеш ли се? Къде си?
Обаче отговор не последва. Тя хукна обратно по пътеката към къщата, показа се от сенките, но не можа да го намери.
— Върни се, не се страхувай, къде си? — викаше тя и отново стигна до терасата. С лек страх в сърцето забеляза, че белите стени на къщата вече не искрят, огрени от слънцето. Между камъните имаше бурени, не растения, както си мислеше. На прозорците на стаята нямаше завеси, а помещението беше празно, по стените нямаше тапети, подовете бяха голи дъски.
Само неприветливият полилей висеше от тавана, осеян с паяжини, а вятърът през отворения прозорец леко го поклащаше напред-назад като махало на часовник и отмерваше времето. Тя се обърна и хукна бързо по пътеката, от която беше дошла, нагоре и далеч от тишината и от сенките, бягаше от мястото, което беше нереално, неистинско, опустяло и безлюдно. Реална беше само тя и голямото навъсено кълбо на слънцето, което залязваше между буковете в началото на пътя, сурово и червено, като запалена лампа.
Той я откри да броди по брега на реката, вперила поглед пред себе си, разплакана.
— Но какво има, скъпа? — не спираше да повтаря той. — Падна ли, нарани ли се?
Тя се притисна към него, вкопчи се в сигурността на палтото му.
— Не знам — прошепна, — не знам. Не си спомням. Излязох да се поразходя някъде в гората и не помня какво се случи. Непрекъснато ми се струваше, че съм забравила нещо, а не знам какво е.
— Глупавичката ми — каза той, — глупавичката ми тя с глава в облаците, трябва по-добре да се грижа за теб. Недей да плачеш, няма нужда да плачеш. Влез вътре, имам изненада за теб.
А писмата му охладняваха
Скъпа госпожо Б.,
Простете, че Ви пиша така, без изобщо да се познаваме. Работата е там, че познавам брат ви от Китай, и след като си измолих шест месеца отпуск и преди няколко дни пристигнах в Англия, реших да се възползвам от възможността да Ви уверя, че ще бъда изключително радостен, ако ми позволите по някое време да Ви посетя и да Ви донеса вести от Чарли. Той е в прекрасна форма и разбира се, Ви изпраща много послания.
Моля да ме извините, че Ви се натрапвам така безцеремонно.
4 юни
Скъпа госпожо Б.,
Ще се радвам да присъствам на коктейла Ви в петък. Много очарователно от Ваша страна да ме поканите.
7 юни
Скъпа госпожо Б.,
Не мога да чакам нито ден повече, за да Ви кажа колко приятно прекарах на Вашия коктейл вчера, и какво огромно удоволствие беше да се запозная с Вас. Сигурно съм изглеждал страшно стеснителен и непохватен, но се опасявам, че трите години в Китай са съсипали маниерите и уменията ми да водя разговор! Вие се държахте толкова мило и любезно с мен, но съм уверен, че аз съм издрънкал безброй несвързани безсмислици.