Тържествено ти се заклевам във всичко най-скъпо, че никога повече няма да те любя. Никога… никога… Ще започнем отново отначало. Скъпа моя, искам да ти бъда приятел, човек, на когото да имаш доверие, човек, с когото да се чувстваш спокойна, с когото да не се налага да се напрягаш.
Думи… думи… Как да го обясня? О, има ли шанс да ми простиш? Само една думичка от теб ще ме измъкне от дълбините на страданието, където съм потънал сега. Ще чакам през целия ден, за всеки случай.
Прости ми.
25 юни
Когато чух гласа ти по телефона, целият се разтреперих и едва успях да продумам! Пълен абсурд, нали?
Ала това вече няма значение. Важно е само, че си ми простила и ние отново сме приятели. Всичко е наред, нали? Приятели ли сме? Да, хайде утре да отидем с кола в провинцията на някое тихо местенце на километри от всичко и да говорим, да говорим. Толкова много имам да ти казвам.
Бог да те благослови.
27 юни
Ето, изпращам ти малко цветя за спомен от вчерашния ден. Не знам дали имаш и най-малка представа какво означаваше за мен този ден! Ти каза, че и на теб ти е харесал. Наистина ли? Не мога да забравя малката странноприемница току до водата и как двамата седяхме там и мечтаехме.
Много се радвам, че и ти като мен много обичаш провинцията. Знаеш ли, мислим еднакво за повечето неща. В известни отношения, скъпа моя, умът ти невероятно прилича на ума на мъж. Ти прозираш нещата ясно, мислите ти са подредени и имаш толкова стабилни ценности. От друга страна, вероятно си най-женственото същество, което мога да си представя.
Наех апартамента, за който ти споменах. На дневната й липсва само едно — твоята снимка. Отдавна си обещала да ми дадеш.
Да, ще ти се обадя довечера в десет и ще излезем да потанцуваме някъде. Ще бъде прекрасно, разбира се. Облечи си зелената рокля, моля те. Видях един гердан точно в същия цвят. Може ли да ти го донеса?
1 юли
О, скъпа, няма смисъл, не мога да се овладея. Ти беше толкова прелестна. Не съм от желязо, а от плът и кръв. Какво ще правя?
Ценя приятелството ти повече от всичко на света, обаче защо не си стара и грозна? Щеше да ми е много по-лесно.
Нали ме харесваш поне мъничко? Или не? Не знам какво пиша.
Кога ще те видя?
5 юли
Скъпа моя, ти ме направи толкова невероятно щастлив снощи. Не мога да повярвам, че са верни… нещата, които ми каза. Сподели, че обичаш орхидеи. Това са всичките орхидеи, които успях да намеря.
Ще обера всяка оранжерия в Англия, само поискай. Ще направя каквото поискаш, ще ти дам каквото поискаш, но ми позволи да те виждам всеки ден.
Няма да искам много в замяна — само да ми разрешиш да седя в нозете ти и да те боготворя. Нищо повече.
Ти си прелестна, прелестна, прелестна.
7 юли
Не мога да живея така. Казвам ти, невъзможно е. Ти ме влудяваш. Позволяваш ми да те видя, а после очакваш да стоя като безчувствено чучело.
Цял ден съм до телефона, а от теб никакъв отговор. Къде беше и с кого?
А, смей ми се, пет пари не давам. Разбира се, съгласен съм, че нямам право да ти задавам въпроси. Ти си съвсем свободна. Когато се смееш така, ми иде да те удуша… а после искам да те любя.
Трябва да те видя.
8 юли
3 ч сутринта
Любима, След тази вечер е направо абсурдно да ти пиша, нали? Стаята все още е пълна с теб. Не мога да мисля за нищо друго. Вече съм сигурен, че цял живот съм чакал това. Приятни сънища и бог да те благослови. Пази се!
Обичаш ли ме?
9 юли
Скъпа,
Разбира се, че е удобно. Очаквам те днес следобед между пет и шест часа.
10 юли
Скъпа моя,
Не, ела утре. Трябва, трябва! Не мога да чакам до събота, не и след вчера.
Не може ли най-напред да обядваме някъде и после да дойдем тук?
Моля те! Толкова много те обичам.
15 юли
Любима,
Тази сутрин прислужницата ти вдигна телефона и каза, че си излязла, затова преправих гласа си и звъннах под друго име. Може ли да заминем за провинцията? Помниш ли онова местенце, на което ходихме през юни, до водата? После следобед може да се поразходим из гората… Изглеждаше прекрасна и безлюдна.
Кажи да, моля те! Обади ми се и ще се уговорим да се срещнем някъде. Най-добре да дойда да те взема.