Жените танцували с моряците. Отнякъде донесли малък акордеон и цигулка с три струни. Лудешки мелодии се разнесли във въздуха. Жените никога преди не били танцували. Вихрено ги повдигали от земята и фустите им се развявали подире. Моряците се смеели и пеели, и отмервали ритъма с крака. Рибарите глуповато се подпирали на стените — пияни, щастливи, забравили за времето. Един моряк се приближил към Джейн и се усмихнал, протягайки ръце. Тя затанцувала с него поруменяла, развълнувана, обзета от желание да му достави удоволствие. Все по-бързо и по-бързо звучала музиката, все по-бързо и по-бързо летели стъпалата им из стаята. Тя усетила как ръката му обхваща по-здраво талията й и усетила топлината на тялото му, притиснато до своето. Дъхът му докосвал бузата й. Тя вдигнала глава и срещнала погледа му. Той се взрял в очите й, видял я гола и навлажнил устните си с език. Двамата се усмихнали, прочели взаимно мислите си. По тялото й преминала невероятна тръпка, като докосване на студена ръка. Краката й омекнали. Тя свела поглед, съзнавайки желанието си, и се извърнала да провери дали Гътри е забелязал, за пръв път обзета от вина.
А източният вятър се блъскал в църквата, разтърсвал покрива и долу, на брега, вълните се разбивали с грохот.
Следващият ден се очертавал същия — неумолимо горещ.
Вятърът не отслабил силата си, нито пък морето укротило беса си. Бригът продължавал да се люлее на котва между рибарските лодки. Рибарите се облегнали заедно с моряците на пристанищния зид, пиели и пушели без никаква мисъл в главата и без никакъв живец, проклинайки вятъра. Жените се помайвали в кухнята, не похващали да кърпят. Стоели на прага на домовете си, загърнати с нови шалове, пребрадени с алени забрадки, нетърпеливи като деца, неспокойни, в очакване на усмивка.
Така минал този ден и още една нощ, и още един ден. Слънцето греело, морето тръпнело и пенело вълни, вятърът духал. Никой не напускал пристанището да излиза за риба, никой не обработвал земята. На острова нямало ни едно сенчесто място, тревата покафеняла и повехнала, листата висели изсъхнали и безжизнени по малобройните дървета. Отново се спуснала нощ, а вятърът не стихвал. Гътри седял в къщата си, стиснал главата си с ръце и не мислел за нищо. Зле му било, чувствал се изморен и много, много стар. Само едно нещо можело да попречи на вятъра да пищи в ушите му и на слънцето да изгаря очите му. Дробовете му били сухи, гърлото го боляло. Залитайки, излязъл от къщи и заслизал надолу по склона към църквата, където моряците и рибарите били налягали един връз друг на пода и от устите им се стичало бренди. Метнал се сред тях и засмукал жадно, безразсъдно, всеотдайно, за да забрави за морето и за вятъра.
Джейн затворила вратата на къщата зад гърба си и изтичала на скалите. Нагазила до глезените във високата трева, вятърът фучал в косата й. Напявал в ушите й — победоносен призив. Морето се мятало на скалите долу и пръски пяна се разпилявали нагоре към нея. Знаела, че ако изчака, той ще дойде при нея от параклиса. През целия ден я следил с поглед, докато обикаляла сред моряците до пристанищния зид. Само това имало значение. Гътри бил пиян, заспал и забравен, но тук, на скалите, звездите греели над нея и източният вятър духал. Тъмен силует изникнал иззад група дървета. За миг тя се уплашила. Само за миг.
— Кой си ти? — провикнала се, но гласът й избягал с вятъра.
Морякът се приближил към нея. Отметнал дрехите й със сръчни и навикнали пръсти, тя вдигнала ръце да скрие лицето си. Той се засмял и заровил устни в косата й. После тя застанала с протегнати ръце, в очакване, гола и безсрамна като бяло привидение, брулено и кършено от вятъра. Долу, в параклиса, мъжете крещели и пеели. Биели се помежду си, пияни и обезумели от алкохола. Един от рибарите метнал нож и приковал брат си към стената. Той се заизвивал като змия, врещейки от болка.
Гътри се изправил.
— Тихо, псета такива! — провикнал се той. — Не можете ли да се наливате мирно и кротко и да оставите хората да си мечтаят? Така ли чакате вятърът да задуха от другаде?
Възгласи и смях заглушили гласа му. Някой го посочил с треперещ пръст: