О, да, бях луда по сцената, признавам. Сигурно помните Върнън Майлс, кумирът от предвоенните матинета? Той беше душата на моето поколение, както са поп изпълнителите за днешните юноши, и аз бях луднала по него като всички останали. Семейството ни се установи при леля Мадж във Виктория — аз разполагах с двете горни стаи в апартамента — и всяка вечер излизах и чаках пред входа за сцената. Рано или късно той трябваше да ме забележи. По онова време косата му беше руса и пухкава, не беше боядисана като сега, а аз наистина бях хубава, нищо че сама го казвам. Киснех там и при хубаво, и при лошо време, а той постепенно започна да се шегува с упорството ми. Най-напред се подписа в бележника ми с автографи, после започна да ми пожелава лека нощ и да ми маха, а накрая ме покани в съблекалнята си на питие заедно с другите от трупата.
— Запознайте се с Преданата — представи ме той (имаше страхотно чувство за хумор), а те се засмяха, здрависаха се с мен и аз тутакси му заявих, че искам работа.
— Искаш да играеш ли? — попита той.
— Все едно какво ще правя, стига да съм в театъра. Ще помагам да вдигат и спускат завесата, ако трябва.
Явно дързостта ми свърши работа, а също и нежеланието ми да приема отказ, понеже Върнън Майлс наистина ме назначи за помощник на помощник-режисьора. Всъщност бях нещо като куриер — вярно, с по-раздута титла, но все пак стъпих на първото стъпало по стълбицата. А ако знаете какво изпитах, когато се прибрах в къщата във Виктория и им съобщих, че съм получила работа на сцената до Върнън Майлс!
Освен свързаната с режисурата част от работата ми дублирах дубльорите. Бяха щастливи и безгрижни дни. Най-хубавото беше, че всеки ден виждах Върнън Мале. Винаги си тръгвах от театъра сред последните и успявах да напусна сградата едновременно с него.
Той престана да ме нарича „Преданата“ и вместо това ме кръсти „Вярност“, което звучеше по-похвално, а аз превърнах в своя мисия старанието да държа далеч от входа за сцената всички почитателки, които му досаждаха. Прилагах същия подход и към другите членове на трупата, а някои от тях станаха много ревниви. Така или иначе, зад сцената се вихрят много лоши чувства, които звездите не забелязват.
— Не бих искала да съм на твое място — казах една вечер на Върнън Майлс.
— Защо?
— Няма да повярваш какво говорят някои от тях зад гърба ти. Ласкаят те, обаче само да се обърнеш, и гледай какво става.
Струваше ми се честно да го предупредя да внимава. Той беше мил и щедър човек, не исках да го товарят по този начин. Освен това беше и малко влюбен в мен, нищо сериозно. Целуна ме под имела на коледното тържество и сигурно на следващия ден малко се е срамувал от себе си, понеже си спомням, че се измъкна от театъра, без да ми пожелае лека нощ.
Цяла седмица висях в коридора, но той все успяваше да си намира придружител — до онази събота, когато знаех, че в гардеробната му няма да има никого, затова влязох и заключих вратата. Майлс изглеждаше много изплашен, когато ме видя.
— Здрасти, Верче — вече беше съкратил прякора ми до „Верче“, — мислех, че отдавна си тръгнала.
— Не, питах се дали нямаш нужда от нещо.
— Много мило от твоя страна. Не, не мисля.
Стоях и чаках. Нямаше да възразя, ако отново му се прииска да ме целуне. Нямаше да бъде неуместно и да ме откара до Виктория. Самият той живееше в Челси. След малко го предложих, а той се усмихна напрегнато и отговори, че ужасно съжалява, обаче отивал на вечеря в „Савой“, точно в обратната посока.
След това се разкашля зле, притисна сърцето си с ръка и заяви, че сигурно получава някой от своите пристъпи — страдаше от астма, ако помните, — затова да съм извикала гардеробиера му, той знаел какво да прави. Наистина се разтревожих и извиках гардеробиера, който тутакси пристигна, изгони ме от стаята и заяви, че господин Майлс трябва да си почине двайсетина минути, преди да отиде на вечерния си ангажимент в „Савой“. Струва ми се, че гардеробиерът завиждаше заради приятелството ми с Върнън Майлс, понеже след онази нощ винаги беше на пост до вратата на гардеробната му и ставаше доста груб, когато се навъртах отпред. Цялата тази история беше дребнава и глупава, а обстановката в театъра много се промени, хората взеха да си шушукат по ъглите, а не да говорят нормално, и се обръщаха на другата страна, когато се появях.
Така или иначе, сценичната ми кариера прекъсна, още повече че и татко умря (направиха му проучваща коремна операция и макар да не откриха нищо нередно, той почина под въздействието на упойката), а мама, разбира се, беше много разстроена. Тя обичаше татко въпреки цялото заяждане помежду им. За известно време се наложи да си остана у дома, за да поддържам мира между нея и леля Мадж.