Не, това не повлия особено на бизнеса на „Розанке“, понеже когато Кенет започна да пие, Роуз развали съдружието с него и му отвори платежна сметка. Определи на Кенет издръжка — няма друг изход, — понеже не беше безопасно да го остави да се меси във финансите.
Естествено, след като се омъжих, престанах да ходя на работа. Обаче Кенет постоянно беше по клиники и трябваше да измисля как да покривам разходите, затова поддържах връзка с приятелите си от Флийт Стрийт. Неофициално. Просто им давах откъслечни сведения от време на време. Фактът, че съм снаха на Роуз, беше от полза. Няма да повярвате какви неща вървят в света на модата. Купувачите научават много от случващото се зад кулисите, манекенките също. Ако клиентите знаеха как се повтаря всяка случайно изпусната дума, щяха да си слагат лейкопласт на устните при всяко посещение в модна къща. Така или иначе, аз познавах неколцина клиенти и повечето от моделите на „Розанке“. Роуз също не беше особено дискретна, когато обсъждаше клиенти в семейния ни кръг, затова чувах най-различни истории, които след това стигаха до пресата и се превръщаха във водещите заглавия. Не понасям клюките, обаче шушуканията все се оказват верни. Желаното днес-утре е факт.
— Ти си светица — казваха приятелите ми, — че продължаваш да поддържаш дома на Кенет Собоунс, при положение че той е алкохолик. Защо не се разведеш с него?
— Той е мой съпруг — отговарях, — обичам го.
Струва ми се, че бих могла да откажа Кенет от пиенето, само да имахме истинско семейство. Бог ми е свидетел, опитвахме се. Всеки път, когато съпругът ми се върнеше от клиниката, правех всичко възможно, но все не се получаваше…
Накрая, и това беше най-мъчителното в цялата трагедия, той ми писа от клиниката, в която влизаше на лечение за четвърти път — намираше се в Йоркшър, твърде далеч, за да успявам да ходя да го посещавам и да се връщам за един ден, — за да ми съобщи, че е влюбен в една от медицинските сестри там и тя вече е бременна, така че не бих ли се развела с него?
Веднага отидох при Роуз и при майка му с новината и те заявиха, че не са изненадани. Усещали, че в крайна сметка ще се случи нещо подобно. Твърдяха, че Кенет не е отговорен за действията си и че това е много тъжно, но най-добре за всички засегнати страни било да го оставим да си тръгне.
— Но как ще живея? — възкликнах. Както можете да си представите, почти не бях на себе си. — Шест години робувам на Кенет и ето какво получавам в замяна.
— Знаем, Дили — увери ме Роуз. — Беше ти трудно, но светът е сурово място. Разбира се, Кенет ще трябва да ти плаща издръжка и аз ще се погрижа за това.
— Много добре — изтрих очите си аз, — ще се постарая да бъда смела, но е трудно да получаваш само ударите на живота, никога неговите благини.
Да, Роуз беше богата и прочута, ухажвана от всички, а аз бях само Дили Собоунс, която бе помогнала на нея и на Кенет изобщо да се появят на картата на света. Да знам, светът е сурово място, както ми каза Роуз, обаче тя май се беше изкачила право на върха му. Имаше грамаден апартамент на последния етаж в Мейфеър и многобройни любовници — ето какво получаваш, когато си първата част от „Розанке“. Втората част, или поне каквото беше останало от нея, трябваше да се задоволи с няколко мизерни стаи във Виктория.
Естествено, след развода не се виждах често с Роуз, макар че тя удържа на думата си и ми осигури апетитна издръжка — достатъчно голяма, за да ремонтирам горката си стара къща. Освен това получавах и дрехите си безплатно. В крайна сметка, всички знаеха, че съм била омъжена за Кенет Собоунс, който се бе отнесъл позорно с мен, така че за марката „Розанке“ нямаше да е добре да ходя парцалива.
Роуз обаче си беше лошичка, точно като Кенет, а такива неща накрая винаги излизат наяве. Внимавах да не говоря против нея, но някъде по онова време Роуз започна да губи популярност — в пресата доста пишеха за нея, — и светът научи, че модна къща „Розанке“ не е онова, което е била, и че най-хубавите й дни вече са минало.
Разбира се, наложи се да си намеря работа. Сумата от Роуз и издръжката ми от Кенет не ми стигаха, за да живея, затова пораздвижих някои връзки и не след дълго вече работех за консерваторите точно преди изборите. Съмнявам се, че депутатът от Южен Финчли изобщо щеше да бъде избран, ако не бях аз. Разбирате ли, аз просто знаех това-онова за съперника му. Той излизаше с една от манекенките на „Розанке“, а онова, което Южен Финчли страшно ненавижда, са безразборните любовни връзки на членовете на Парламента. Сметнах за свой дълг да подхвърля по нещо тук-там и нашият човек спечели с малка преднина. Аз съм голяма патриотка и поставям кралицата и страната си пред всякакви чувства и лични съображения.