— Не съм сигурен, че искам да ставам министър-председател — отговори той. — Понякога ми се иска само да се оттегля в Уоруикшър и да умра.
— В такъв случай ще се наложи да ме вземеш със себе си — отвърнах.
Не знам защо, но той така и не успя да се наложи в Консервативната партия, както би трябвало да направи. На моменти ми напомняше за татко навремето в Истборн. Изглеждаше изтерзан и когато се помъчих да го накарам да ми разкаже какво се случва зад кулисите в Камарата на лордовете — понеже, естествено, още поддържах връзка с приятелите си от пресата и от време на време ги снабдявах с новини, — той се опитваше да сменя темата и вместо това говореше за конете на жена си.
— Трябва да видиш Джинджър — казваше. — Прекрасна кобила. А Мери има най-леката ръка от всички жени, които познавам.
— Проблемът е, че ти нямаш никакви амбиции — укорявах го. На моменти ставах хаплива. Ето, готвех му вкусни вечери, стараех се неимоверно да изглеждам хубава заради него, а той само се оплакваше от лошо храносмилане и дърдореше екзалтирано за конете на жена си.
Не съм изрекла и една лоша дума срещу нея. В крайна сметка, парите бяха нейни, беше само въпрос на време да падне и да си счупи врата, а тогава скъпият Едуард щеше да е свободен. Тревожех се, че той така фетишизира Уоруикшър, че пренебрегва работата си в Камарата на лордовете.
— Трябва да накараш фермерите да направят оградите си по-високи — казвах му. — Ако конете на жена ти са толкова добри, колкото ги описваш, ще успеят да прескочат и купа сено.
А после сменях темата, зарязвах Уоруикшър и започвах предпазливо да разпитвам за другите членове на Камарата или — още по-добре — за големите клечки в Кабинета. Струваше ми се напълно безполезно Едуард просто да ме посещава, след като щеше да му е по-полезно да коментираме външната политика и намеренията на правителството по отношение на Близкия изток, ако мозъкът му не се размекваше, както явно ставаше. Няколко мои думи в правилната насока и политическите последици можеха да бъдат зашеметяващи.
— Само да ме беше срещнал преди десет години — казвах му, — двамата с теб нямаше сега да сме тук.
Разбирате ли, той обичаше да се преструва, че всъщност иска само по-спокоен живот.
— Не, ти ще станеш министър-председател — възразявах. — А аз ще посрещам гости на номер десет. Кръвта ми кипва, като те гледам как оставяш другите да оберат апетитните постове. Нуждаеш се от човек, който да защитава интересите ти, а жената, която би трябвало да го прави, си бъбри с конярите.
Наистина започвах да се питам дали в крайна сметка бъдещето на Обединеното кралство е в безопасност в неговите ръце. Един-двама лейбъристи като че ли имаха повече характер, а и повече пари. Не съм получила нито пени от Едуард — не че щях да приема, ако той ми беше предложил, — но наистина ми дойде до гуша от рамкираните снимки на коне, които той ми изпращаше от Уоруикшър всяка Коледа.
Не, любовните истории нямат щастлив край. Поне в реалния живот. Моят свърши с гръм и трясък, съвсем буквално.
Кризата настъпи след разпускането на Парламента в края на лятната сесия и аз го чаках както обикновено в такси на площада пред сградата, за да го взема и да го заведа у дома. И това беше проблем — понякога той ставаше толкова разсеян, че се прибираше направо в своята къща, ако не го изпреваря и не го взема. За свой ужас видях как Едуард излиза от Камарата и се вмъква право в кола, която чакаше, паркирана до тротоара. Колата потегли, преди да успея да запиша номера или да наредя на шофьора на таксито да я последва. На задната седалка имаше жена — видях я през прозореца.
Така, помислих си, това е то! Веднага се прибрах у дома и позвъних на съпругата му в Уоруикшър. Справедливо беше да й кажа истината, да й съобщя, че мъжът й се среща с друга жена.
Обаче знаете ли какво се случи? Прислужникът, който вдигна телефона, ме осведоми, че лейди Чичестър е продала къщата в Уоруикшър и е заминала за Лондон, понеже двамата с лорд Чичестър се канят да отпътуват за Кения за шест месеца, може би за година. Всъщност имало голяма вероятност да се преместят да живеят в Африка. Лорд Чичестър се изморил от политиката и двамата със съпругата му искали да половуват едър дивеч. Доколкото беше известно на слугата, двамата заминавали незабавно, вероятно още тази вечер.
Звъннах в лондонската му къща. Никакъв отговор. Пробвах и във всеки хотел, за който се сетих, но без резултат. Позвъних и на летището, но и там ударих на камък.