ХЕЛМЕР. Кажи ми го… това най-голямо чудо!
НОРА. Тогава с нас двамата, с тебе и с мене, би трябвало да стане такава промяна, че… Ах, Торвалд, аз не вярвам вече в чудеса.
ХЕЛМЕР. Но аз искам да вярвам в тях. Доизкажи се! Такава промяна, че…
НОРА. …че нашето съжителство да може отново да стане брак. Сбогом! (Излиза през преддверието.)
ХЕЛМЕР (рухва на един стол до вратата и закрива лице с ръцете си). Нора! Нора! (Оглежда се наоколо и става.) Пусто. Тя си отиде. (В него се надига надежда.) Най-голямото чудо?… (Чува се как пътната врата се затваря с трясък.)