— Момчета — извика им той. — вода за магарето. Едно ведро. Бързо.
След това се обърна към пришълците и ги попита:
— Кои сте вие?
— Наричат ме Дейд Грант — отговори старецът, протягайки ръка, която Кейси машинално пое. Когато я пусна, Дейд Грант показа с жест седналия на пясъка.
— А този казва, че го наричат Харвейн. Някъде от Космоса е, като че ли е министър. Кейси кимна на човека върлина и се зарадва, когато онзи в отговор също му кимна, а не протегна ръка.
— Името ми е Менюъл Кейси — каза той. — Какво говори онзи там за някакъв си Космос?
Гласът на човека върлина неочаквано се окача дълбок и звучен.
— Аз съм от Космоса. И съм пълномощен министър.
Колкото и да е странно, Кейси притежавате достатъчно широк кръгозор и знаеше двете понятия, а що се отнася до второто от тях, той вероятно бе единственият в Черибел. комуто то бе ясно по смисъл. Отчитайки външността на неговия събеседник, можем да се учудим повече на това, че Кейси повярва на тези изявления, отколкото че разбираше за какво става дума.
— С какво мога да ви помогна, сър? — попита той. — И преди всичко няма ли да минете на сянка?
— Благодаря, няма нужда. При вас е малко по-хладно, отколкото ми разправяха, но се чувствам великолепно. На моята планета през прохладните пролетни вечери времето е подобно. А ако става дума за това, с какво можете да ми помогнете, можете да съобщите ча пристигането ми на вашите власти. Мисля, че това ще ги заинтересува.
Да, помисли си Кейси, имал си късмет да попаднеш на човек, който е най-подходящ за тази работа в целия окръг. Менюъл Кейси беше наполовина ирландец и наполовина мексиканец и имаше братовчед, който беше наполовина ирландец и наполовина всичко останало и служеше като полковник във военновъздушната база Дейвис Маунтън край Тъсън.
— Минутка, мистър Харвейн, сега ще позвъня. А вие, мистер Грант, няма ли да минете на сянка? — каза Кейси.
— Нека да ме пече, все ми е едно — по цял ден съм на слънце. Та ето, значи, самият този Харвейн ми казва: не си отивай, докато не си свърша работата. Каза, че ще ми даде едно нещо, ако дойда с него. Нещо ликтронно…
— Портативен електронен рудотърсач с батерии — допълни го Харвейн. — Прост уред, открива съществуващите рудни залежи на дълбочина до около три километра и определя техния вид, съдържанието на метал в тях, обемът на местонаходшцето и дълбочината, на която се намира.
Кейси трескаво преглътна, извини се и се промъкна през насъбралата се тълпа в кръчмата си. След минута вече говореше с полковник Кейси, но бяха необходими още пет минути, за да убеди полковника, че той, Менюъл Кейси, не е пиян и не се шегува.
След двадесет и пет минути в небето се чу шум, който непрекъснато нарастваше, нарастваше и накрая замря, когато четириместният вертолет кацна и изключи двигателите си на дванайсетима метра от космическото същество, магарето и двамата мъже. Само Кейси се беше осмелил да се доближи толкова до пришълеца, останалите любопитни предпочитаха да се държат на разстояние.
Полковник Кейси, а след него един майор, капитан и лейтенант изскочиха от кабината и се затичаха към малката група. Човекът, приличащ на върлина, стана и се изправи с целия си ръст — двеста и седемдесет сантиметра, усилието, което му струваше това, говореше, че е привикнал към значително по-ниска гравитация от земната. Той се поклони, повтори името си и отново се нарече пълномощен министър от Космоса. След това се извини, че пак ще седне, обясни защо и седна.
Полковникът се представи, като представи и тримата си спътници.
— А сега, сър, какво можем да направим за вас?
Човекът, приличащ на върлина, направи гримаса, която по всяка вероятност трябваше да означава усмивка. Зъбите му се оказаха толкова сини, колкото очите и косите.
— У нас често може да се чуе изразът: „Искам да видя шефа ви.“ Аз не казвам това. На мен ми е необходимо да остана тук, като същевременно не моля някой от шефовете ви да дойде при мен — това би било нелюбезно. И съм съгласен да ви разглеждам като техни представители, да говоря с вас и да отговарям на въпросите ви. Но имам една молба. Вие имате магнетофони. Наредете, моля, преди да започна да говоря или да отговарям на въпросите ви, да донесат тук магнетофон. Искам да съм сигурен, че посланието, което ще получат вашите ръководители, ще им бъде предадено пълно и точно.
— Отлично — каза полковникът и се обърна към пилота. — Лейтенант, вървете в кабината, включете радиостанцията и предайте веднага да ни изпратят магнетофон. Може с парашут, но не, дълго ще се мотаят с опаковката. Нека го изпратят с вертолет.
Лейтенантът се обърна, готов да тръгне.