— Да — кача полковникът. — И още петдесет метра шнур. Ще се наложи да го теглим от кръчмата на Мени.
Лейтенантът презглава се хвърли към въртолета.
Другите седяха, обливайки се в пот. Менюъл Кейси стана.
— Трябва да почакаме половин час — каза той. — И понеже ще ни се наложи все пак да се печем на слънцето, кой е за бутилка студена бира? Как гледате на подобно нещо, мистър Харвейн?
— Това нали е студена напитка? Аз леко мръзна. Ако ви се намери нещо по-топличко…
— Кафе, вече е готово. Може ли да ви донеса одеало?
— Благодаря ви, няма нужда. Не върши работа.
Кейеи отиде и се върна с поднос, върху който имаше шест бутилки студена бира и чашка с димящо кафе. Лейтенантът вече беше тук. Кейси остави подноса и първо подаде кафето на човека върлина, който сръбна и каза:
— Възхитително!
Полковник Кейси се изкашля.
— Сега, Мени, обслужи нашия приятел златотърсача. Що се отнася до нас, най-общо казано, пиенето по време на дежурство ни е забранено, но в Тъсън на сянка е около 40 градуса, а тук е още по-горещо и освен това няма никаква сянка. Така че, джентълмени, смятайте се в неофициална отпуска, докато не си изпиете бирата или докато не донесат магнетофона. Но когато стане едното или другото, смятайте, че сте се върнали от отпуска.
Първо изпиха бирата, но допивайки последните глътки вече видяха и чуха втория въртолет. Кейси попита човека върлина дали иска още кафе. Човекът върлина вежливо отказа. Кейси погледна Дейд Грант и му намигна — старата къртица му отвърна по същия начин и Кейси отново отиде за бутилки, по една за двамата цивилни земяни. Връщайки се, той се сблъска с лейтенанта, който теглеше шнура към кръчмата. Кейси се върна и изпрати лейтенанта до самия вход, за да му покаже къде е контактът.
След като се върна, Кейси видя, че вторият въртолет, освен магнетофона, е докарал още четирима души — повече не се побираха в него. Заедно с пилота бе долетял и сержант от техническите служби (той вече се занимаваше с магнетофона), а също един подполковник и един младши лейтенант — не се разбра дали са решили да си направят малка въздушна разходка, или ги е заинтересувала странната заповед за бързо доставяне на магнетофон в Черибел, щат Аризона. Сега те стояха и се бяха втренчили в човека върлина, като си шепнеха помежду си.
Въпреки че полковникът бе казал „внимание“ съвсем тихо, веднага настъпи мъртва тишина.
— Джентълмени, седнете в кръг. Сержант, ще се чува ли добре, ако поставим магнетофона в центъра на кръга?
— Да, сър. И аз съм почти готов.
Десет човека и съществото от Космоса образуваха кръг, в средата на който стоеше микрофон, поставен върху малък триножник. Хората се обливаха в пот, а човекът върлина леко трепереше. Встрани, навело глава, стоеше магарето. Придвижвайки се постепенно все по-близо, но все още на метър и половина от кръга, се тълпяха всичките жители на Черибел, които си бяха в този момент у дома — палатките и бензиностанциите бяха забравени.
Сержантът натисна бутона за запис и ролките се завъртяха.
— Проба… проба… каза той. След това натисна бутона „обратно“, след няколко секунди го отпусна и пак включи звука. „Проба… проба…“ — каза високоговорителят високо и ясно. Сержантът превъртя отново лентата и се приготви да записва.
— Когато натисна бутона, сър — обърна се той към полковника, — записът започва.
Полковникът въпросително погледна към човека-върлина, онзи кимна и тогава полковникът на свой ред кимна на сержанта.
— Казвам се Харвейн — разчленено и бавно заговори човекът върлина. — Дойдох при вас от планета на звезда, която не е включена във вашите астрономически справочници, въпреки че сферичният куп от деветдесет хиляди звезди, към който тя принадлежи, ви е познат. Звездата се намира на повече от четири хиляди светлинни години от Земята по посока на галактичния център.
Сега обаче се изказвам не като представител на своята планета или на своя народ, а като пълномощен министър на Галактическия съюз, федерация на водещите цивилизации в Галактиката, създадена в името на общото благо. Възложена ми е мисията да ви посетя и да реша на място трябва ли да ви поканим да встъпите в нашата федерация.
Можете да ми задавате всякакви въпроси, обаче си запазвам правото да отговоря на някои от тях едва тогава, когато стигна до определено решение. Ако това решение се окаже положително, ще отговоря на всичките ви въпроси. Съгласни ли сте с това?
— Съгласни сме — отговори полковникът. — Как дойдохте дотук? С космически кораб ли?
— Точно така. Той сега е точно над нас, на почти тридесет и шест хиляди километра от Земята, върти се заедно с нея и по този начин през цялото време се намира в една и съща точка над повърхността й. От там ме наблюдават — затова предпочитам да остана тук, на открито. Когато ми се наложи, ще сигнализирам, за да се спуснат и да ме приберат.