— Нали вие ме натопихте.
— Не сме те натопили — настоя той.
— Глупости. Следяхте ме и ме наблюдавахте. Когато вчера някой се опита да убие мен и помощничката ми, вашите хора дойдоха и разчистиха. Мартин ли ви нареди?
— Не знаеш за какво говориш, Дръмънд.
— Не знам, а? Какво стана с труповете на онези, които се опитаха да ни убият? Къде са изчезнали? Ами отказът на ФБР, когато се опитах да потърся помощ?
Чух мърморене, докато Мери и Джонсън обсъждаха как да се отърват от мен. После Мери, същата жена, с която едно време играехме на чичо доктор, се обади:
— Шон, объркал си се.
— Объркал съм се, а? — изкрещях в телефона. — Та аз ви видях в супермаркета „Тайсънс“, когато ви избягах! Не ме лъжи, Мери. Ако изгубя доверие в теб, ще се обадя на водещите всекидневници и ще им пусна тази касета.
Малко преувеличавах, защото вече бях изгубил доверие в Мери, а колкото до Джонсън, така или иначе, никога не бях вярвал на това копеле.
— Не го прави, Дръмънд — каза той. — За бога, дори не ни заплашвай с това. Ще върнеш отношенията ни с Русия с повече от десет години назад. Ти си войник. Подобен скандал сериозно ще застраши страната ни.
Развиках се още по-силно:
— Класически случай, Джонсън. Аз съм плъх, натикан в ъгъла. За което вие сте виновни. Вече не мисля за последствията, само действам. Хората като мен са много, много опасни.
Чух още мърморене и ако трябваше да предположа за какво говореха, най-вероятно Мери убеждаваше Джонсън, че не се будалкам. Наистина бях много, много опасен.
— Добре де, добре — обади се той, като се опитваше да звучи кротко и убедително като професионален парламентьор, който си има работа с твърде изнервен терорист. — Ще се справим с това, Шон. Успокой се и ще се справим заедно.
Към този момент бях толкова ядосан, че телефонът им сигурно подскачаше с всяка дума.
— Преживях два опита за убийство. Един колега офицер беше брутално убит. Имате ли номера на сенатската комисия за контрол на разузнаването? Крайно десните политикани в нея просто обожават такива работи. И без това си мислят, че е било глупаво да се сближаваме толкова с Русия. Всъщност не се притеснявайте. Ще взема номера от централата. Вижте, трябва да проведа още няколко разговора, така че ще затварям.
Мери се обади, като звучеше доста отчаяно:
— Шон, недей. Моля те. Нека просто да поговорим за това.
— Поговорете си с вестниците! — извиках. — Не искам да слушам лъжите ви и…
— Прав си — прекъсна ме тя.
— За кое?
— Наистина те следяхме.
— Защо?
— От случая в Москва. От първия опит. Морт Джаклър е наш човек. И не е глупав, Шон. Когато се опита да прехвърлиш вината за атентата на Мел Торянски, той е разбрал, че лъжеш. Видяхме те да се срещаш с Алекси. Оттогава те наблюдаваме. Трябваше да разберем защо някой се опитва да избие адвокатите на Бил. И трябваше да защитим Алекси.
— Ако сте гледали, как така едва не ни убиха?
— Хванаха ни неподготвени. Кълна се, че е така. Не можахме да ви защитим. Случи се прекалено бързо. И когато ти ми каза, че Катрина е уволнена, свалих охраната от нея.
— Но все пак успяхте да покриете следите, а? И накарахте ФБР да ни отрежат? Успяхте, защото искахте да ни оставите като примамка. Използвахте ни. Господи, Мери, ти наистина си студенокръвна кучка.
— Сам си го изпроси, Шон. Забърка се прекалено дълбоко. Предупредих те. Ти говори с Алекси, а аз те предупредих да не го правиш.
— И какво? Когато някой се опита да ме убие, ти реши да ме използваш, за да разбереш кой е той? Как можа?
— Не исках да го правя, Шон. Кълна се, че не исках.
— Разбира се, че не си искала, Мери.
Джонсън усети, че работата не отива на добре, и се намеси.
— Вярно е, Шон. Тя беше против. Аз отхвърлих възраженията й.
Поклатих глава. Естествено, че така ще каже. Мислеха се за толкова умни. Това е проблемът на хората, които се издигат до върха на административната йерархия и носят дълги сложни титли. Наистина започват да си въобразяват, че са по-умни от всички останали.
— А какво ще кажете за Бил Морисън? — попитах. — Моят клиент, съпругът на Мери, обвинен в държавна измяна?
— Ами до този разговор бяхме убедени, че той е нашият човек — измънка Джонсън. — Дявол го взел… Милт Мартин. Все още ми е трудно да го повярвам. Разбира се, Морисън си остава виновен за някои сериозни престъпления. Според твоята касета той е дал на Мартин имената на нашите източници. Това е сериозно нарушение на правилата за сигурност, което директно е довело до смъртта им.
— Аха — коментирах. — И какво ще правите с Арбатов?
— Какво да правим с него? — попита Джонсън.
— „Какво да правим с него?“ — повторих саркастично. — Той е разкрит. Виктор знае за него. Намира се в опасност.