Той хладнокръвно се огледа за пепелник и не намери такъв, така че отиде до прозореца и го отвори. Метна фаса си навън, обърна се към мен и каза:
— Това е сериозно обвинение, Дръмънд. Можеш ли да го докажеш?
— Обстоятелствата водят към него.
— Но може би само за теб.
— А може би и за всеки репортер, на когото разкажа тази история.
Той бръкна в джоба си и извади нова цигара. Иначе си остана хладнокръвен като леден блок.
— Дръмънд, в този вариант също имаш някои проблеми. Двамата с клиента ти сте обсъждали неща, които са извън твоята компетентност по отношение на секретната информация.
— А вие откъде знаете?
— Такива неща се разчуват. Колкото до това дали някой е подслушвал стаята за разпити, мога да се обзаложа, че ако ей сега отидеш там, няма да намериш никакви устройства.
— А откъде знаете пък това?
— Нека го наречем добри инстинкти.
— Добре, и какво смятате да правите?
— Както вече казах, да докладвам на началниците си за много сериозното нарушение на правилата за сигурност, което си извършил. Оттам нататък те си знаят.
— Хубаво — казах. — В такъв случай определено няма да имате нищо против, ако се обадя в „Ню Йорк Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“.
— Всъщност имам. Това би било много тъпа идея — каза той, като се опитваше да не издава емоциите си.
— От ваша гледна точка, да. Но от моя гледна точка идеята е великолепна.
— Не, наистина, Дръмънд, ако направиш това, един господ знае какво може да ти се случи.
— Заплаха ли чух току-що?
— Нека просто да приемем, че имам и добра интуиция. Но виж, приятел, има и един начин да приключим тази история и всички да останат доволни.
— И какъв е той?
— Ами твоят клиент е човек, който е причинил сериозна вреда на страната ни и не заслужава нито лоялността, нито съчувствието ти. Ти си войник, нали така? Трябва да разберем какво е издал клиентът ти. Човешки животи… сигурността на тази страна може би зависят от това. От теб искаме единствено да обещаеш, че ако научиш нещо, което е издал на руснаците, ще ни съобщиш. Слагаме му печат „зараза“, та никой да не го използва в малката игричка, която ще разигравате в съда. Гарантирам ти, че между нас и прокурорския екип ще има непроницаема преграда.
Хубава работа. Какви ги говореше този? Значи кражбата е била начин да ме изнудят да им стана доносник. А шумът и веселбата са били просто трик, за да се събудя. Ами боят? За десерт, предполагам — поне на тях със сигурност се е усладил.
— И само трябва да ви казвам това, което той ми разкрие?
— Толкова е просто, нали?
— Иначе вие ще докладвате на началниците си за моето нарушение на мерките за сигурност?
— Точно така.
— Звучи ми честно… с едно уточнение.
Той отново дръпна от цигарата си.
— И какво е то?
— Това.
Извадих касетофона на Катрина от джоба си и го вдигнах, за да му покажа, че е записвал през цялото време.
Най-готиното нещо с хитреците като него е, че просто не допускат възможността някой друг да ги надхитри, докато не им натикаш доказателствата под носа.
— Дръмънд, копелдак такъв, дай ми веднага тази касета — каза той доста раздразнено.
— Е, това би било доста глупаво от моя страна, не мислите ли?
Като стана дума за глупости, за част от секундата се зачудих дали мистър Смит нямаше разрешение от началниците си да употреби каквото е нужно, за да успее в изнудването. Ако беше така, просто трябваше да си извади пистолета, да направи дупка в главата ми и да си излезе с касетата в джоба. От обърканото му изражение заключих, че и той обмисля този вариант.
— Дръмънд, не можеш да го направиш — изплю той най-сетне.
— Как да ви кажа… мога. Военните съдии не обичат особено правителствени агенти, които пребиват военни адвокати и се опитват да ги изнудват. Аз съм юрист, мистър Смит. Можете да ми се доверите. Имам добри инстинкти.
Двамата нямахме сходно чувство за хумор.
— Чуй ме добре, копеле, Морисън е зловреден шибан предател. Дай ми тази касета.
— Не.
Някой и друг килограм мозък отгоре нямаше да навредят на мистър Смит, но той все пак изведнъж осъзна, че не бих седял тук да си разменям заплахи с него, ако положението нямаше някакво възможно разрешение.
— Е, какво искаш? — попита, като се усмихна самодоволно. — Какво мога да направя за теб?
— Свържете ме с началниците си по телефона.
— Недей, Дръмънд. Нямаш представа с кого се ебаваш. Тези хора не обичат да им досаждат разни палета.
Погледахме се известно време, преди той да достигне до правилното заключение: имах и възможност, и желание да му го набутам.