— И това все още не съм го разбрал.
— Не?
— Не още. Проблемът е, че правителството стреля по него с нещо като ловна пушка с голям калибър. Дори някои от сачмите да попадат право в целта, по-голямата част са произволни изстрели — неща, които подозират, че е предал, или пък знаят, че не са негова вина, но искат да му натресат… Не знам. Но ти си го подвел да ти каже някои неща и сега го чака бесило.
Той остави чашата си и забърса няколко трохи от масата.
— Майоре, много съм разочарован. Имаш ли някакъв опит в разузнаването?
— Явно съм изпуснал този курс в Юридическия факултет.
Той сплете пръсти и подпря брадичката си на показалците.
— Ние не издаваме агентите си по този начин. Ако го предам, ще изгубя всичко, да? Вашето ЦРУ ще се запита какво ми е казал и ще покрие всички доказателства. Не се прави така. Ако трябваше да се отървем от Бил, щеше да се организира злополучен инцидент.
Беше мой ред да си пия кафето и да се преструвам, че това не ме засяга.
— И защо не направихте точно така?
— Вторият проблем — каза той, все едно не си бях отварял устата и той водеше разпита. — Имам сериозни причини да пазя Бил. Защо да го предавам? Той също ще ме предаде, нали? Разбираш — ще умра.
Ами да, помислих си, ето една добра причина Морисън да ни каже за Арбатов. Може би точно това се опитваше да направи. Но после ми хрумна нещо друго.
— Той е бил твоят човек и Юриченко го знае — казах. — Ако твоето име се забърка в това, ти вече не си таен герой, а излизаш на светло. Може би си решил, че е време всички да разберат колко си умен, как си успял да привлечеш американски генерал на ваша страна.
— Майоре, Мери беше шеф на бюрото в Москва, а Бил се готвеше за генерал-майор. И двамата имаха още потенциал. Ако точно в този момент ги изкарах на светло… как щяха да погледнат на това моите началници?
Не успях да измисля отговор — не че нямаше причина, дори стотици възможни причини. Просто от този случай ме заболяваше главата. Всичките тези хора бяха разузнавачи, контраразузнавачи, всякакви и това си беше тяхната заплетена игричка на двусмислици и двойни двусмислици. Аз, от друга страна, бях новак, имах съвсем бегла представа в какво обвиняват Морисън и дори тази представа беше крайно съмнителна и вероятно преувеличена.
Въпреки всичко реших да се пробвам.
— Може би Морисън е имал работа с още някой във вашата организация? Или пък някой в СВР е разбрал за него, завидял ти е за връзката ти с твоя шеф и го е издал, за да ти подлее вода?
— Тогава вече щях да съм мъртъв. И защо някой, който разбере за Бил, ще го издава? Така би — потърси точната дума… — навлязъл в чужда територия.
Кимнах в знак на съгласие и той продължи:
— Това се случва често в нашия занаят. Знае се. Но да унищожиш ценен източник само от завист? Не, не мисля.
Вторачих се в кафето си и се замислих за възможността това да е прекалено голям залък за моята уста. Точно както се твърдеше в досието на ЦРУ, Алекси Арбатов беше изключително умен и убедителен.
— Добре де, какво е станало според теб? — попитах, като глупаво издадох раздразнението си. — Защо цяла банда горили са цъфнали в посолството, за да арестуват Морисън? Американското правителство не хваща предателите, преди да е събрало един камион доказателства.
— И аз това се питам. Съдбата ми е в ръцете на Бил. И ако ме разкрие, тя ще бъде много грозна съдба.
— Така чувам.
Той се позасмя.
— Може би скоро и ще го видиш. Когато забелязах трите тебеширени черти на статуята тази сутрин, си помислих, че играта свършва.
— Какво искаш да кажеш?
— Само двамата с Бил знаем този сигнал. Очаквах клопка.
Замислих се върху това, а той добави:
— Но ти ме заинтригува. Ти си единственият американец, който се опитва да докаже, че Бил е невинен. Всички други казват, че е виновен.
— Значи според теб ние сме съюзници?
— Може би. Но има един проблем. Аз имам много сериозни резерви.
— Например?
— Ти не говориш така, сякаш той е невинен. Но по-важното е, че не знаеш правилата на нашата игра.
— Знам какво правя.
Той поклати глава.
— Моля, не се обиждай. Тази сутрин правиш три чертички, а после отиваш и заставаш на мястото на срещата като мишена на стрелбище. Ами ако съм бил разкрит и вместо мен дойде екип от контраразузнавачи на СВР, за да те арестува? Ами ако просто отговарям за Бил? Мога да те убия.
Потърках брадичката си и се опитах да изглеждам по-умен, отколкото се чувствах. Той не ми помагаше, като продължаваше с урока си по шпионаж за идиоти.
— Опитните агенти не правят така. Ние сме като кучета, да? Препикаваме дърветата, а после търсим място, откъдето да наблюдаваме. Двамата с Бил избрахме тази будка за вестници, защото до нея има голям хотел. Бил винаги идва на срещи, облечен като руски гражданин, а не типичен американец. Използва фалшиво име, за да вземе стая на горния етаж, и проверява дали съм сам. Не се показва, преди да вляза в закусвалнята. Ако не вляза, това е сигнал, че ме наблюдават и са ни заложили капан. Тогава Бил се качва на следващия самолет за Америка.