— Алекси, кой ни е дошъл на гости?
— Виктор, това е майор Шон Дръмънд, който твърди, че е адвокат на генерал Уилям Морисън. Опасявам се, че не разбрах името на помощничката му.
— Катрина Мазорски — казах и пристъпих към Юриченко, който беше станал, за да ми стисне ръката. — Простете, че ви безпокоим, но имам призовка за вас в качеството ви на свидетел на процеса срещу генерал Морисън по обвинение в държавна измяна.
Юриченко се ухили, засмя се и тупна с длан по бедрото си.
— Призовка? Не може да не знаете, че вашите закони не ме касаят.
Аз също се ухилих. Не се сдържах. В Юриченко имаше нещо заразително, все едно си говориш с любимия си дядо, който изглежда безкрайно мъдър и очарователен.
— Наясно съм с това — признах си, тъй като усетих, че не можеш да излъжеш човек като него. — Но направих машинация с един пиян съдия. Жизненоважно е да разговарям с вас.
Той погледна Алекси, който вдигна ръце, сякаш искаше да каже: „Какво да ги правиш тези американци? Нахални, непредвидими хора.“ После върна поглед върху мен и вежливо попита:
— Играете ли шах, майоре?
— Да, всъщност.
— Добре ли играете?
— Не съвсем лошо — казах, при това почти честно.
Всъщност бях адски добър шахматист.
Юриченко седна и внимателно нареди фигурите от двете страни на дъската. Изглеждаше просто очарован, че ще има нов противник.
— Моля ви — каза и посочи стола срещу себе си. — Опасявам се, че не мога да ви отделя много време, защото съм стар човек и имам нужда от повече сън отпреди. А утре имам много важни срещи. Надявам се да ми простите.
Седнах срещу него, а Алекси и Катрина се настаниха да гледат.
— Две от три партии? — предложих.
Той се засмя.
— Едната е, за да разберем стила на противника, нали така, майоре?
Ами да, точно така, помислих си изненадано. Не ми харесваше идеята, че разбира мотивите ми толкова лесно. Започнах с пешка на D5, класически дебют.
— Няма нужда да се преструваме, господин Юриченко — казах. — Дойдох, защото клиентът ми е обвинен в държавна измяна и убийство, а вие сте единственият човек на света, който може да го потвърди или отрече.
Без да се колебае, той премести пешка на Е6 и блокира пътя на моята. Звучеше още по-развеселен:
— Значи наистина сте дошли, за да ме попитате дали Морисън е докладвал на моите хора?
— Точно затова — признах и преместих още една пешка, за да отворя място на топа си.
— Направо невероятно. — Той бързо премести пешка, за да направи място на царицата или офицера си. — Естествено, знаете, че не мога да ви отговоря.
— Не, не знам — казах и преместих още една пешка. — Какво лошо може да стане? Ако е невинен, ще го пуснат на свобода. Ако е виновен, просто ще го потвърдите.
— А с какво ще ви помогна, ако го потвърдя? — попита той, като извади офицера си на B4.
— Ще ми подскажете как да построя защитата си. Няма да губя време да се опитвам да докажа, че е невинен. Ще се концентрирам върху атаките си срещу прокурора. Или ако ми предложат извънсъдебно споразумение, ще знам по-добре как да реагирам.
Преместих още една пешка, за да освободя пътя на офицера и царицата.
Той вдигна очи от дъската и ме погледна.
— Искате ли да започнете отначало?
— Какво?
— Играта, майоре. Искате ли да започнем нова игра? Вече сте победен. Можем да изгубим време за следващите пет хода от вашата стратегия, но ще свършите с мат.
Огледах дъската. Нямаше никакъв начин да предвиди дори какъв ще е следващият ми ход, а какво остава за следващите пет.
Той се ухили, протегна се и премести царицата ми на G4, точно както възнамерявах. Премести и своята царица, а после моя топ така, че да я заплаши.
— Така щяхме да се движим, нали?
Кимнах.
— И вече виждате как след още три хода ще бъдете матиран. Виждате, нали?
Погледнах лицето му, за да видя дали се шегува — той се усмихваше широко, — и отново сведох очи към дъската. Всъщност не, нищо не виждах.
Юриченко посочи царицата си и каза:
— Ще жертвам царицата, за да я вземете с топа. Междувременно ще преместя офицера си тук. Сега виждате ли какъв е проблемът?
Виждах го много ясно. След един ход следваше шах и мат. Беше неизбежно.
Той се захвана да подрежда фигурите за втора партия. Пресметнах, че първата ни е отнела по-малко от две минути, при това смятах доста щедро.
Докато поставяше фигурите по местата им, той каза:
— Колкото до Морисън, не искам да създавам впечатлението, че съм излишно упорит или безсърдечен човек, но нямам никаква мотивация да изяснявам въпроса за неговата лоялност. Ако е шпионирал за мен и аз си го призная, ще предам доверието към себе си. Ако подобно нещо се разчуе в моята професия, ще остана без работа. Кой друг би ни продал вашите тайни? Това е едно от нашите златни правила.