— Вътре само мои неща ли има? — попита той, горд от работата си.
— Както и два склада в другия край на Форт Левънуърт — отвърнах. — Този път направо надмина себе си.
— Не исках да ти липсва нищо — каза той, като се усмихваше лукаво. — Правителството не трябва да допуска обвинения в укриване на доказателства при такъв важен процес, нали?
Ледено се усмихнах.
— Все още не съм видял нищо, което да подкрепя обвиненията в държавна измяна или убийство.
— Хм, да видим дали не можем да поправим това — каза той и без колебание се отправи към кашон номер шест.
— Сега ще ви кажа какво има в тази кутия — продължи, като имитираше мегадосаден водещ на телевизионно състезание. — Тук има копия от строго секретни документи, които ни предаде една от руските ни къртици, както ги нарича ЦРУ. Името му е тайна, запазена със съдебна заповед. Независимо от това самоличността и работното му място бяха потвърдени от директора на ЦРУ и един военен съдия.
Всичко това изобщо не ми харесваше.
— И какво толкова важно има в тези документи? — попитах.
— Както ще видиш, когато ги прегледаш, някои от тях представляват доклади и теми за разговор, осигурявани на американския президент и държавния секретар за преговорите им с руснаците. Някои са документи за вътрешната политика на Съвета по национална сигурност. Има и още, но не искам да развалям изненадата. Нека просто да кажем, че това е любимият ми кашон.
Честно казано, не виждах какво още може да развали изненадата. В крайна сметка всичко, за което говореше, вече беше достояние на пресата.
— Добре, значи този кашон е пълен с важни документи — казах.
Еди се опита да изглежда сериозен, но просто не можеше да се удържи. Ухили се широко и победоносно и обяви:
— По всеки от оригиналите има пръстови отпечатъци от Морисън. Документите са взети от един специален сейф в Москва, където руското разузнаване ги пази с историческа цел. Някои са още от деветдесет и втора. Ще забележиш, че в горния край на всяка страница има печат с надпис на руски. Това са датите, на които са ги получили в Москва. Трябва ли да обяснявам още?
— Естествено, Еди, обясни ми всичко. — Опитах се да запазя спокойствие, макар че жлъчката се надигаше в гърлото ми.
— През годините твоят клиент е предавал тези документи на руския си колега. Шпионската следа от тях се проточва едно десетилетие назад. По листовете няма други отпечатъци освен тези на Морисън, както потвърдиха от криминологичната лаборатория на ФБР.
Опитах се да се престоря на отегчен, както правят в подобни случаи ловките адвокати като мен. Не успях. Изпаднал в пълен шок, просто зяпах кашона, сякаш в него се криеше вирусът на чумата.
Най-сетне казах:
— И очакваш от мен да приема факта, че няма да ми кажеш името на мъжа, от когото си ги получил?
— Казвал ли съм, че е мъж?
— Ще подам възражение още в първата минута от процеса.
— Давай. Губи си времето. Името е засекретено със съдебна заповед. Такива документи водят до възражения в почти всички дела за шпионаж, но никога не ги приемат. Освен това нашият източник не е свидетел. Бил е просто куриер.
Беше прав, разбира се, така че попитах:
— А какво има в другите кашони?
— Отвори ги и виж сам.
Заех се с това. Той се подпря на стената, пиеше си кафето и ме наблюдаваше с неприкрито щастие — като малко момче, попаднало на порно-филм. В първите няколко кашона имаше стотици доклади, написани от Морисън по време на работата му в Държавния департамент и Съвета за национална сигурност. Имах време да погледна само заглавията, но бяха предимно консултации за американската политика по различни руски въпроси. Предположих, че тези документи трябваше да докажат как Морисън е изкривявал процеса на вземане на решения в услуга на московските си господари.
В петия кашон имаше технически схеми и планове, очевидно на изобретенията, които беше откраднал от Комисията за контрол върху износа. Взех няколко, а Еди се обади:
— По тези няма отпечатъци, но идват от същия руски склад, в който са били другите, и са заведени в същата папка. А, и не забравяй да погледнеш печатите в горния край. Ако ги сравниш с датите върху документите с отпечатъците, повечето съвпадат. Можеш да го наречеш и съвпадение, ако настояваш, но всеки разумен съд ще заключи, че са предадени по едно и също време.
В следващия кашон имаше документи, подписани от хората, с които беше работил Морисън. Успях само да ги прегледам, но се набиваха на очи изрази като „брутално амбициозен“ и „неморален егоист“, в най-различни варианти.