Вярно е, че около една седмица наоколо се мотаеха разни войници и имаше доста голямо движение насам-натам на служебни коли, но центърът на този интерес не лежеше в рамките на самото село и поради това малко го смущаваше. Явният фокус на вниманието беше близо до развалините на Абатството, където бе поставен пазач, за да охранява голяма вдлъбнатина в земята, която положително изглеждаше сякаш нещо масивно бе стояло там известно време. Инженери измерваха явлението, правеха скици и го фотографираха. Техници от всякакъв вид крачеха напред-назад по него, носеха детектори на мини, гайгерови броячи и друга лека апаратура. След това внезапно военните загубиха всякакъв интерес и се оттеглиха.
Изследванията в Чифлика продължиха малко повече и сред заетите с тях беше Бърнард Уесткот. Той намина да ни види няколко пъти, но не ни казваше какво става и ние не питахме за подробности. Знаехме не повече от останалите жители на селото — че се прави проверка на сигурността. Той не заговори за Бездението и неговите последствия чак до вечерта на деня, в който работата му бе завършена и той обяви, че се връща в Лондон. Тогава, като се възползва от едно затишие в разговора, каза:
— Имам предложение за вас двамата. Ако пожелаете да го изслушате.
— Нека го чуем и видим — отговорих аз.
— В основата си то е следното: струва ни се, че е доста важно за нас да държим под око това село известно време и да знаем какво става в него. Бихме могли да доведем някой от нашите хора, за да ни държи в течение, но има съображения срещу това. Първо, той ще трябва да започне от самото начало; а за един външен човек е необходимо време, за да проникне в живота на някое село, и второ, съмнително е, че бихме могли в момента да обосновем назначаването тук на човек с пълен работен ден — а ако няма да е на пълен работен ден пък е доста съмнително дали ще бъде особено полезен. От друга страна, ако успеем да намерим надеждни хора, които вече познават мястото и биха могли да ни държат в течение за възможното развитие на нещата, би било много по-удовлетворително. Какво смятате?
Аз поразмислих малко.
— Нищо съществено на първо слушане — рекох. — Мисля, че доста зависи от това, какво е намесено.
Хвърлих поглед към Джанет. Тя каза малко студено:
— Доста прилича на покана да доносничим за нашите приятели и съседи. Смятам, че професионален шпионин ще ви подхожда повече.
— Това — дадох й аз едно рамо, — е нашият дом.
Той кимна, като че ли точно това бе очаквал.
— Вие се чувствате част от тази общност? — попита.
— Опитваме се да бъдем и мисля, че започваме да ставаме — отговорих аз.
Бърнард отново кимна.
— Добре. Поне е добре, че започвате да се чувствате задължени към нея. Точно това се иска. Точно човек, който е взел присърце благополучието на това място, може да го държи под око.
— Не виждам защо. То явно си е карало съвсем добре без това в течение на векове… или поне би могло да се каже, че вниманието на собствените му жители му е служило достатъчно добре.
— Да — съгласи се той. — Доста вярно… досега. Сега, обаче, му трябва и то я получава, известна външна защита. Струва ми се, че най-добрата възможност да му се осигури тази защита, зависи твърде много от това да имаме пълна информация за онова, което става в селото.
— Що за защита? И от кого?
— В момента главно от хора, които навсякъде си навират носа — поясни Бърнард. — Драги човече, положително не смяташ за случайно, че Бездението на Мидуич не се разнесе по вестниците в самия липсващ ден? Или че не е имало тълпа журналисти от всякакви чешити, досаждащи до смърт на всеки тук в момента, в който се вдигна бариерата?
— Разбира се, че не смятам — отвърнах. — Знам, естествено, че имаше и съображения за сигурност — поне това ти самият ми го каза — и не бях изненадан. Не ми е известно какво става в Чифлика, но знам, че е много тайно.
— Но не само Чифликът беше приспан — отбеляза той. — Ами всичко живо на три километра наоколо.
— Включително и Чифлика. Той би трябвало да е централният пункт. Съвсем възможно е въздействието, каквото е там, да няма по-малък диаметър… или може би хората, които и да са, са сметнали, че е по-безопасно да имат такова пространство за сигурност.
— Така ли мисли селото? — попита Бърнард.
— По-голямата част, с известни вариации.
— Точно такива неща искам да знам. Значи всички приписват това на Чифлика, така ли?
— Естествено. Каква друга причина би могло да има в Мидуич?