— Добре тогава, да предположим, че имам причина да смятам, че Чифликът няма абсолютно нищо общо с това. И че нашите изследвания само го потвърдиха.
— Но така цялото събитие губи смисъл — възразих аз.
— Разбира се, че не. Тоест не повече, отколкото всяко произшествие може да бъде смятано за форма на безсмислица.
— Произшествие? Искаше да кажеш принудително кацане?
Бърнард сви рамене.
— Това не мога да ти кажа. Възможно е повече произшествие да се крие във факта, че случайно Чифликът се е оказал там, където е станала приземяването. Но мисълта ми е, че почти всички от това село са били подложени на странно и съвсем непознато влияние. И сега вие и останалите от селото го смятате за приключило. Защо?
И двамата с Джанет се вторачихме в него.
— Ами — каза тя, — то дойде и си отиде, така че защо не?
— И то просто дойде, нищо не направи, отново си отиде и не оказа въздействие на нищо?
— Не знам. Няма видимо въздействие освен смъртните случаи, естествено, а те, слава Богу, така и нищо не са разбрали — отговори Джанет.
— Никакво видимо въздействие — повтори той. — Това днес значи доста малко, не е ли така? Можеш, например, да получиш съвсем сериозна доза рентгенови, гама или други лъчи, без незабавно видимо въздействие. Няма защо да се тревожите, това е само пример. Ако ги имаше, щяхме да ги открием. Но нямаше. Ала имаше нещо, което не бяхме в състояние да определим. Нещо съвсем непознато за нас, способно да причини — нека го наречем така — изкуствен сън. И това е твърде забележително явление, напълно необяснимо и доста тревожно. Наистина ли мислите, че е редно безгрижно да се приеме, че толкова странен инцидент може да мине и замине, и да няма никакви последствия? И това е възможно, разбира се, би могло да няма по-големи последствия от таблетка аспирин. Но със сигурност мястото трябва да се държи под око, за да се разбере така ли е или не.
Джанет малко омекна.
— Мисълта ти е, че искаш ние или някой друг да прави това за теб? Да търси и отбелязва всякакви последствия?
— Това, което търся, е надежден източник на информация за Мидуич като цяло. Искам постоянно и навреме да бъда осведомяван как се развиват нещата тук, така че ако стане необходимо да се предприемат някакви стъпки, да съм наясно с обстоятелствата и да бъда по-добре подготвен да ги направя навреме.
— Сега вече изглежда като грижа за доброто на селото — отбеляза Джанет.
— По своему е точно това. Искам редовни доклади върху състоянието на здравето, мисленето и самочувствието на Мидуич, така че да го държа под бащинско око. Няма нищо общо с доносничеството. Искам го, за да мога да действам в полза на Мидуич, ако се окаже необходимо.
Джанет за момент го изгледа сериозно.
— Какво очакваш да се случи тук, Бърнард? — попита тя.
— Бих ли ви предлагал това, ако знаех? — контрира той. — Вземам предпазни мерки. Не знаем какво е това нещо или какво причинява. Не можем да издадем заповед за карантина без доказателства. Но можем да следим за появяването им.Поне вие можете. И така, какво ще кажете?
— Не съм сигурен — поколебах се аз. — Дай ни ден-два да помислим и ще те уведомя.
— Добре — съгласи се той. И разговорът продължи на други теми.
Джанет и аз обсъждахме въпроса многократно през следващите няколко дни. Отношението й видимо се бе променило.
— Той е намислил нещо, сигурна съм — каза тя. — Но какво?
Аз не знаех.
— Това не е като да искат да наблюдаваш конкретна личност, нали?
Съгласих се, че не е.
— По принцип няма да се различава много от това, което правят здравните служби, нали?
Мислех, че не е много различно.
— Ако ние не му го вършим, ще намери някой друг, който да прави това. Всъщност, не виждам кой друг би намерил в селото. Не би било много приятно или ефикасно да му се наложи да доведе външен човек, нали?
Предполагах, че не би било.
И така, като имах предвид стратегичското положение на мис Огъл в пощата, писах, вместо да телефонирам на Бърнард, че ясно виждаме своя начин да сътрудничим, ако бъдем удовлетворени по една-две подробности и получих писмо, предлагащо да си уредим среща при следващото ни посещение в Лондон. В писмото нямаше никакво усещане за припряност, то просто ни молеше да си отваряме очите в промеждутъка от време.
Така и направихме. Но нямаше нищо особено за забелязване. Две седмици след Бездението върху безметежността на Мидуич бяха останали само много дребни бръчици.
Нищожното малцинство, което смяташе, че Сигурността ги е лишила от национална слава и снимки във вестниците, се бяха примирили. Останалите се радваха, че прекъсването на пътищата им не беше за по-дълго. Друго разклонение на местните мнения се отнасяше за Чифлика и неговите обитатели. Една школа поддържаше, че той трябва да има някаква връзка със събитието и ако не беше неговата тайнствена дейност, явлението никога не би посетило Мидуич. Другите смятаха неговото влияние за нещо като дар Божи.