Мистър Артър Крим, директорът на станцията, живееше под наем в една от къщите на Зелъбай, и Зелъбай, който го срещнал един ден, изразил мнението на болшинството, че селото е задължено на изследователите.
— Ако не беше вашето присъствие и произтичащият от него интерес на Сигурността — казал той, — ние без съмнение щяхме да имаме много по-лошо посещение от това в Бездението. Нашето спокойствие щеше да бъде грубо нарушено, нашата чувствителност оскърбена от трите съвременни фурии, ужасните сестри преса, електронни медии и кино. А така, за сметка на вашите неудобства, за които съм сигурен, че са значителни, можете поне да получите нашата благодарност, че мидуичкият начин на живот бе запазен общо взето незасегнат.
Мис Поли Ръштън, почти единствената участвала в събитието посетителка на селото, приключи ваканцията си със своите чичо и леля и се завърна в Лондон. Алън Хюз се оказа, за свое възмущение, не само неочаквано преместен в Северна Шотландия, но също така и сложен в списъците за уволнение няколко седмици по-късно, отколкото бе очаквал. Той прекарваше по-голямата част от времето си в документен спор със своето военно окръжие, а повечето от останалото явно в кореспонденция с мис Зелъбай. Мисис Хариман, жената на пекаря, след като обмисли серия не много убедителни обстоятелства, които биха могли да доведат до откриването на тялото на Хърбърт Флаг в нейната предна градина, бе намерила спасение в атаката и бе започнала да обработва мъжа си за цялото му известно и предполагаемо минало. Почти всички останали живееха както обикновено.
Така за три седмици аферата стана почти инцидент от историята. Дори новите надгробни камъни, които я отбелязваха, биха могли — поне половината от тях — да се очакват, така да се каже, не след дълго по естествени причини. Единствената новосъздадена вдовица, мисис Кранкхарт, се окопити напълно и не показваше никакви намерения да позволи на състоянието си да я подтисне, нито да я ожесточи.
Фактически Мидуич беше само потрепнал — странно, може би, но действително съвсем лекичко — за трети или четвърти път в своята хилядолетна дрямка.
И сега стигам до техническо затруднение, защото, както казах, това не е моя история; тя е история на Мидуич. Ако трябваше да записвам своята информация по реда, по който тя достигаше до мен, щях да прехвърчам напред-назад в доклада, произвеждайки почти неразбираем тюрлюгювеч от безредни инциденти и последствия, предшестващи причините. Следователно трябва да прередя сведенията си без оглед на датите и времето, когато съм ги получил и да ги подредя в хронологичен ред. Ако в резултат на този подход се получи странно усещане или обезпокоителна многонаучност у писателя, читателят ще трябва да я понесе с увереността, че тя е продукт на закъсняла преценка.
Например, не беше текущо наблюдение, а по-късно откритие, че малко след като селото видимо се бе върнало към нормалното, започнаха да се появяват дребни водовъртежчета на локализирани безпокойства в неговия обществен покой. Някакви вълнения, които бяха още изолирани и неосъзнати. Това трябва да е било някъде към края на ноември, даже в началото на декември, макар че в някои домове стана и малко по-рано. Това бе приблизително по времето, когато мис Зелъбай споменава в своята почти ежедневна кореспонденция с мистър Хюз, че едно едва доловимо подозрение започва смущаващо да се затвърдява.
В едно явно не много свързано писмо тя обясняваше — или може би трябва да се каже намекваше, — че не разбира как това би могло да стане и всъщност според всичко, което е научила, не би могло, така че тя въобще не го разбира, но било факт, че по някакъв тайнствен начин тя като че ли е забременяла — е, „като че ли“ не били точните думи, защото всъщност тя била доста сигурна в това. Така че би ли могъл той да си издейства отпуска за уикенда, защото човек има чувството, че това е нещо, за което трябва да се поговори…
ГЛАВА СЕДМА
НАСТЪПВАЩИ СЪБИТИЯ
Фактически изследванията показаха, че Алън не беше първият, който научи новината на Ферълин. Тя бе разтревожена и озадачена, и два-три дни преди да му пише за това реши, че е време въпросът да стане известен в семеен кръг; първо, остро се нуждаеше от съвет и обяснение, каквото никоя от книгите, които прочете, явно не можеше да й даде; и второ, стори й се по-достойно, отколкото просто да остави нещата да си вървят, докато някой се досети. Анджела, реши тя, ще е най-подходящата личност да научи първа — майка й също, разбира се, но малко по-късно, когато организирането вече ще е извършено. Това приличаше на един от онези случаи, при които майка й можеше да стане ужасно активна във всяко отношение.