Много скоро, обаче, Анджела престана да трепери. Тя задиша по-дълбоко, по-спокойно и след малко затърси носна кърпа.
— Фу! — каза тя. — Съжалявам, че съм такава глупачка, но съм толкова щастлива!
— О — откликна Ферълин неуверено.
Анджела ръзцъфна, примигна и забарабани с пръсти.
— Знаеш ли — обясни тя, — не смеех да повярвам. Като го казах пред друг човек, то стана някак истинско. Винаги съм го искала толкова много! Но все нищо не излизаше, така че започнах да мисля… е, почти реших да опитам да го забравя и да измъквам най-хубавото от останалото. И сега, когато най-после наистина стана, аз… аз… — тя отново заплака, тихо и приятно.
След няколко минути се стегна, попи за последен път лицето си със смачканата носна кърпичка и решително я отстрани.
— Хайде — каза тя, — стига вече. Никога не съм мислила, че може да ми е приятно да си поплача, но това май действително помага. — Погледна Ферълин. — И те прави съвсем себичен… Съжалявам, скъпа.
— О, няма нищо. Радвам се за теб — рече Ферълин благородно, според нея, защото в края на краищата се чувстваше леко попарена. След известна пауза, продължи. — Всъщност, аз самата не съм настроена да плача. Но малко ме е страх…
Думата привлече вниманието на Анджела и измъкна мислите й от самосъзерцанието. Не този отговор бе очаквала от Ферълин. За момент погледна внимателно доведената си дъщеря, сякаш целият смисъл на положението едва сега достигна до нея.
— Страх ли те е, скъпа? — повтори тя. — Не мисля, че трябва да се чувстваш така. Не е съвсем редно, разбира се, но… ами няма да стигнем много далече, ако имаме пуритански възгледи по въпроса. Първото, което трябва да се направи, е да се уверим, че не грешиш.
— Не греша — отсече Ферълин мрачно. — Но нищо не разбирам. За теб е друго, ти си омъжена и така нататък.
Анджела не обърна внимание на това. Тя продължи:
— Е, добре тогава, следващата стъпка е да се уведоми Алън.
— Да, предполагам — съгласи се Ферълин без ентусиазъм.
— Разбира се, че трябва. И няма защо да се плашиш. Алън няма да те изостави. Той те обожава.
— Сигурна ли си в това, Анджела? — Тонът й беше неуверен.
— Ох, разбира се, глупаче такова. Достатъчно е само да го погледнеш. Разбира се, това е съвсем осъдително, но няма да бъда изненадана, ако откриеш, че той е очарован. Естествено, това ще… Божичко, Ферълин, какво има? — прекъсна тя, слисана от изражението на момичето.
— Но… Но ти не разбираш, Анджела. Не беше Алън.
Съчувственият вид изчезна от лицето на Анджела. Изражението й стана студено. Тя се приготви да стане.
— Не! — извика Ферълин отчаяно. — Ти не разбираш, Анджела. Не е това. Никой не беше! Затова съм изплашена…
През следващите две седмици три от младите жени на Мидуич поискаха поверителни срещи с мистър Лийбъди. Той ги бе кръщавал, когато бяха бебета. Познаваше и тях, и техните родители. Всичките бяха добри, интелигентни и положително не невежи момичета. И все пак всяка от тях му казваше всъщност:
— Не беше никой, отче. Затова съм изплашена…
Когато Хариман, пекарят, случайно чу, че жена му е била на лекар, си спомни, че тялото на Хърбърт Флаг бе намерено в неговата предна градина и я наби, докато тя със сълзи възразяваше, че Хърбърт не е влизал и тя не е имала нищо общо нито с него, нито с някой друг.
Младият Том Дори се завърна вкъщи в отпуска от флотата след осемнайсет месеца служба в чужбина. Когато научи за състоянието на жена си, събра си пъртушините и се премести в къщата на майка си. Но тя му каза да се върне обратно и да остане при момичето, защото то е изплашено. И когато това не го помръдна, каза му, че тя самата, уважавана вдовица от години е… е, не точно изплашена, но не би могла за нищо на света да каже как е станало това. В крайно объркано състояние Том Дори наистина се върна. Намери жена си паднала на пода в кухнята, с празно шишенце от аспирин до себе си и хукна за лекар.
Една не съвсем млада жена внезапно си купи колело и бясно завъртя педалите на смайващи разстояния с трескава решителност.
Две млади жени припаднаха в прегрети вани.
Три неочаквано се спънаха и паднаха по стълбите.
Няколко започнаха да страдат от необикновени стомашни разстройства.
Дори мис Огъл в пощата бе видяна да яде странно ядене, в което влизаха дебел цял сантиметър пастет от херинга и мариновани краставички.
Бе достигнат връх, когато нарастващото безпокойство на д-р Уилърс го заведе на спешно съвещание с мистър Лийбъди и, сякаш за да подчертае нуждата от действия, техният разговор завърши със спешното повикване на лекаря.