Уилърс се колебаеше.
— Не мога да съм сигурен — каза той.
Зелъбай отметна бялата си коса и се отпусна назад в стола си. Остана мълчаливо вторачен в мотива на килима цяла минута. След това се надигна. Със заучена незаинтересованост отбеляза:
— Има три — не, четири — възможности, които възникват в съзнанието. Мисля, че би споменал, ако имаше и най-малка следа от обяснение, което би хрумнало на повечето вярващи само на очите си? В допълнение, има и други възражения срещу това, до които скоро ще стигна.
— Точно така — съгласи се докторът.
Зелъбай кимна.
— При това е възможно, нали, поне в някои низши форми, да се индуцира партеногенезис?
— Но, не и, поне доколкото е известно досега, сред която и да е висша форма, особено сред млекопитаещите.
— Именно. Но съществува изкуственото осеменяване.
— Съществува — потвърди докторът.
— Ала не мислиш, че случаят е такъв.
— Не мисля.
— И аз не мисля. А това — продължи Зелъбай малко мрачно, — оставя възможността за присаждане, която би могла в резултат да даде нещо, което някой — Хъксли, мисля — бе нарекъл „ксеногенеза“. Това е образуване на форма, която не прилича на родителя… или може би е по-добре да се каже „приемника“? Той не би бил истински родител.
Доктор Уилърс се намръщи.
— Надявах се, че това не би могло да стане с тях — сподели той.
Зелъбай поклати глава.
— Надежда, скъпи човече, която е по-добре да изоставиш. Може да не им се случи веднага, но това е обяснението — ако тази дума не е прекалено определена — до което не след дълго неизбежно ще стигнат интелигентните сред тях. Защото виж: можем, нали, да отхвърлим партеногенезата? За нея никога не е имало документирани случаи.
Докторът кимна.
— Тогава на тях скоро ще им стане ясно, както и на мен, а би трябвало и на теб, че както грубото изнасилване, така и изкуственото осеменяване веднага се отхвърлят като несъстоятелни чрез проста математика. Това всъщност би могло да се отнася и за партеногенезата, ако беше възможна. По закона за усредняването просто не е възможно една измерима група жени, взети наслуки, да показват при повече от двайсет и пет процента от тях една и съща фаза на бременност.
— Да, но… — започна докторът колебливо.
— Добре, нека приемем трийсет и три и три десети процента, което е много. Но тогава, ако твоята оценка на случаите е вярна или близка до вярната, настоящата ситуация е напълно невъзможна. Ерго, харесва ли ни или не, не ни остава нищо освен четвъртата и последна възможност — имплантирането на оплодено яйце трябва да е станало по време на Бездението.
Уилърс изглеждаше много нещастен и все пак не напълно убеден.
— Поставям под въпрос твоето „последна“ — би могло да има други възможности, за които не сме се сетили.
С леко нетърпение Зелъбай отговори:
— Можеш ли да предложиш друг начин на забременяване, който да не се изправя пред тази математическа бариера? Не? Много добре. Тогава следва, че това не може да бъде забременяване — значи трябва да бъде инкубация.
Докторът въздъхна.
— Добре. Приемам. Колкото до мен, само частично ме засяга как е станало. Моята грижа е благоденствието на тези, които са и ще станат мои пациентки…
— Ще те засегне по-късно — вмъкна Зелъбай, — защото, тъй като всичките са в същата фаза сега, следва, че ражданията ще станат — като оставим настрана нещастните случаи — през един твърде ограничен период по-късно. Приблизително към края на юни или първата седмица на юли… ако всичко останало е нормално, разбира се.
— Понастоящем — продължи твърдо Уилърс, — главната ми грижа е да намаля тяхната тревога, не да я увеличавам. И по тази причина трябва да попречим на тази идея за имплантирането да се разпространи колкото е възможно по-дълго. Това е паникьосващ въпрос. За тяхно добро те моля да пренебрегваш убедително всяко предположение от този род, което би ти се изпречило на пътя.
— Да — съгласи се Зелъбай след размишление. — Да. Съгласен съм. В случая наистина мисля, че цензурата, ще е полезна. — Той се намръщи. — Трудно е да се прецени как една жена вижда тези въпроси: мога да кажа само, че ако аз бях задължен, дори при най-благоприятни обстоятелства, да родя живот, перспективата би ми вдъхнала значително страхопочитание; а ако имах и най-малката причина да подозирам, че това би било някаква неочаквана форма на живот, вероятно щях съвсем да се побъркам. Повечето жени не биха реагирали така, разбира се: те са душевно по-твърди, но някои биха, така че убедителното отхвърляне на тази възможност би било най-доброто. — Той замълча, размишлявайки. — Сега трябва да дадем на моята жена насока, в която да мисли. Хубаво е да се обхванат различни аспекти. Един от най-завъртяните май ще бъде разгласяването — или по-скоро неразгласяването.