— Божичко, да — въздъхна Уилърс. — Пресата добере ли се веднъж до това…
— Знам. Бог да ни е на помощ, ако успеят. Всекидневни коментари, с шест месеца славно нарастващи предположения не ни мърдат. Те положително няма да изпуснат възможността за ксеногенезата. По-вероятно е да започне надпревара в предположенията и предсказанията. Добре, тогава. Военното разузнаване съумя да задържи Бездението извън вестниците. Ще трябва да видим какво биха могли да направят по този въпрос.
— Сега нека наедро да очертаем подхода към Анджела…
ГЛАВА ДЕВЕТА
ПАЗЕТЕ ГО В ТАЙНА
Обсъждането на участието в нещо, което не много ясно бе определено като „Специална, спешна, много важна за всяка жена в Мидуич среща“ беше напрегнато. Самите ние бяхме посетени от Гордън Зелъбай, който съумя да ни внуши съвсем драматично усещането за спешност чрез доста много приказки, от които практически нищо не се разбираше. Начинът, по който парираше опитите да се измъкне нещо от него, само увеличаваше интереса.
След като хората бяха убедени, че това не е просто поредната акция на Гражданската защита или някое от редовните щури мероприятия от този род, изпитаха силно любопитство какво ли би могло да е накарало доктора, свещеника, техните жени, местната сестра и двамата Зелъбай да си направят труда всеки да бъде посетен и да му се връчи лична покана. Самата уклончивост на посетителите, подсилена от уверенията им, че нищо няма да се плаща, няма да се събират помощи и ще има безплатен чай за всички, станаха причина любознателността да вземе връх дори у природно подозрителните и в залата имаше съвсем малко празни места.
Двамата главни инициатори седяха на подиума с малко бледата Анджела Зелъбай между тях. Докторът пушеше с нервна припряност. Свещеникът изглеждаше отнесен в абстрактността, от която се завръщаше от време на време, за да подхвърли реплика на мисис Зелъбай, която разсеяно й отговаряше. Те отпуснаха десет минути за мудните, след което докторът помоли да се затворят вратите и откри срещата с кратко, но все още неясно подчертаване на нейната важност. После и свещеникът добави своята подкрепа. Той заключи:
— Аз настойчиво моля всяка една от присъстващите тук жени да изслуша много внимателно това, което мисис Зелъбай има да ви каже. Ние сме й много задължени за нейната готовност да изложи проблема пред вас. И искам да знаете предварително, че тя има пълното одобрение на д-р Уилърс и мен. Уверявам ви, че постъпваме така, защото ни се струва, че нещата ще станат по-приемливи и, уверен съм, по-компетентно разяснени от жена на жени, затова я натоварихме със задачата. Доктор Уилърс и аз сега ще напуснем залата, но ще бъдем в сградата. Когато мисис Зелъбай свърши, ако желаете, ние можем да се върнем на подиума и ще направим всичко възможно, за да отговорим на въпросите ви. А сега ви моля да отдадете на мисис Зелъбай своето най-голямо внимание.
Той пропусна доктора пред себе си и двамата излязоха навън през вратата, отстрани на подиума. Тя се върна след тях, но не се затвори напълно.
Анджела Зелъбай отпи от чашата с вода на масата пред нея. Погледна за момент надолу към ръцете си, които лежаха върху бележките й. След това вдигна глава и изчака мърморенето да замлъкне. Когато настъпи тишина, изгледа внимателно своята аудитория, сякаш отбелязваше всяко лице.
— Първо — започна тя, — трябва да ви предупредя. Това, което ще ви кажа, ще бъде трудно за мен да го съобщя, трудно за вас да го повярвате, твърде трудно за всяка от нас да го разбере в момента. — Замълча, наведе очи, след това пак ги вдигна. — Аз — продължи тя — ще имам бебе. Много, много се радвам и съм щастлива от това. За жените е естествено да искат деца и да бъдат щастливи, когато научат, че това ще стане. Не е естествено и не е хубаво да се боиш от това. Бебетата трябва да бъдат радост и забавление. За нещастие, в Мидуич има известен брой жени, които не са в състояние да се почувстват така. Някои от тях са нещастни, засрамени и изплашени. За тяхно благо сме свикали това събрание. Да помогнем на нещастните и да ги уверим, че те не трябва да изпитват никое от тези чувства. — Анджела отново твърдо огледа аудиторията си. Тук-там се чуваше звука на задържано дихание. — Нещо много, много странно се случи тук. И то не се случи на една-две от нас, а почти на всички ни — почти на всички жени в Мидуич, които са способни да раждат деца.