— Вие сте мил. Знам, че искате да ме пощадите. Но идва време за изповед. Аз съм грешница, виждате ли. Ако бях родила детето си преди дванайсет години, нищо такова нямаше да се случи. Сега трябва да изкупя греха си, като нося дете, което не е от мъжа ми. Всичко е съвсем ясно. Много съжалявам, че докарах такова зло на всички ви. Но това е присъда, знаете. Също като чумата…
Свещеникът, пламнал и объркан, се намеси, преди тя да успее да продължи.
— Смятам, ъъъ… че може би ще ни извините…
Настъпи всеобщо отблъскване на столовете назад. Сестра Даниълс прекоси тихо към мястото на мисис Лийбъди и започна разговор с нея. Д-р Уилърс ги гледа известно време, докато усети, че мистър Лийбъди е до него с ням въпрос. Той успокояващо сложи ръка на рамото на свещеника.
— Това беше шок за нея. Нищо чудно. Напълно го очаквах доста преди този случай. Ще накарам сестра Даниълс да я придружи до вкъщи и да й даде успокоително. Много е вероятно един добър сън да промени нещата. Ще намина утре сутринта.
След няколко минути се пръснахме в потиснато и замислено настроение.
Политиката, препоръчана от Анджела Зелъбай, се провеждаше със забележителен успех. Последната част на януари видя съставянето на такава програма на светска дейност и съседска взаимопомощ, която ни се струваше, че ще остави само на най-заклетите единаци изолация или време мрачно да размишляват.
В края на февруари можех да докладвам на Бърнард, че нещата като цяло вървяха гладко — по-гладко във всеки случай, отколкото смеехме да се надяваме отначало. Имаше съвсем малко спадания в графиката на местното доверие и несъмнено щеше да има и други, но досега възстановяването ставаше бързо. Описах му подробностите на събитията в селото след последния ми доклад, но не можех да му предоставя информация за отношението и мненията, преобладаващи в Чифлика, каквато той ми бе поискал. Или изследователите смятаха, че аферата беше някак в границите на техния обет за секретност, или пък бяха на мнение, че е по-добре да се държат така, сякаш беше.
Мистър Крим продължаваше да бъде тяхната единствена връзка със селото и ми се струваше, че за да измъкна повече информация или трябваше да съм упълномощен да му разкрия официалния характер на своя интерес, или на Бърнард щеше да му се наложи сам да го подхване. Бърнард предпочете последното, разбира се, и при следващото посещение на мистър Крим в Лондон им бе уредена среща.
Той се отби у нас по пътя си обратно, като се чувстваше свободен да излее някои от своите затруднения, които на едро изглеждаха свързани с ръководството на института.
— Те толкова боготворят стриктния ред — оплака се той. — Просто не знам какво ще правя, когато моите шест задачи започнат да поставят въпроса за разрешения и отсъствия и ще направят една невъзможна бъркотия от техните чистички, подреденички списъци с разрешения. Към това ще се прибави и действието на нашето работно разписание. Изложих пред полковник Уесткот, че ако неговият отдел наистина сериозно е загрижен да не се вдига шум, те могат да уредят това само чрез официална намеса на високо ниво. Иначе не след дълго ще трябва да даваме обяснения. Но да ме убият не мога да разбера, защо точно тази страна на въпроса ще е от такъв интерес за Военното разузнаване. Вие знаете ли?
— Колко жалко — отвърна Джанет. — Една от нашите надежди, когато научихме, че отиваш при него, беше, че може би ще разбереш достатъчно, за да посветиш и нас.
Животът като че ли си вървеше доста гладко в Мидуич понастоящем, но само малко по-късно едно от подводните течения излезе на повърхността и ни причини трепетно безпокойство.
След заседанието на комитета, чието преждевременно закриване не тя бе причинила, мисис Лийбъди престана — нищо чудно — да играе вече активна роля в поддържането на хармонията в селото. Когато след няколко дни почивка се появи отново, изглеждаше, че си е възвърнала равновесието чрез решение да гледа на цялата злополучна ситуация като на отблъскваща тема.
През един от ранните дни на март, обаче, свещеникът на „Света Богородица“ в Трейн, придружен от жена си, я доведе вкъщи с тяхната кола. Намерили я, съобщи той на мистър Лийбъди с известно неудобство, проповядваща на пазара от един обърнат сандък.
— Ъъъ, проповядваща? — промърмори мистър Лийбъди, като ново смущение се примеси към неговата загриженост. — Аз… ъъъ… Можете ли да ми кажете за какво е проповядвала?
— О, ами… боя се, че пълни фантасмагории — му отговори уклончиво свещеникът от „Света Богородица“.
— Все пак, трябва да знам. Докторът положително ще иска да научи, когато дойде.
— Ами… ъъъ… беше с характер на зов към разкаяние; нещо като тълкуване на сектантското второ пришествие. Хората на Трейн трябвало да се покаят и да молят за прошка под страх от гняв, възмездие и адски мъки. Доста сектантско, боя се. Направо зловещо. И, както изглежда, хората трябвало особено да избягват да си имат работа с жителите на Мидуич, които вече страдат от Божието неодобрение. Ако хората от Трейн не обърнат внимание и не поправят поведението си, наказанието неизбежно ще постигне и тях.