— О — каза мистър Лийбъди, като запази тона си равен. — Не каза ли каква форма придобиват нашите страдания тук?
— Посещение — отговори му свещеникът от „Света Богородица“. — По-точно, предизвикване на напаст по… ъъъ… бебетата. Това, разбира се, доведе до известно сквернословие. Прискърбна история, общо взето. Разбира се, след като жена ми обърна внимание върху… ъъъ… състоянието на мисис Лийбъди, нещата станаха по-разбираеми, макар и още по-печални. Аз… О, ето го доктор Уилърс — прекъсна думите си той с облекчение.
Седмица по-късно, в средата на следобеда, мисис Лийбъди зае позиция на най-ниското стъпало на Паметника на войната и започна да говори. Тя беше облечена за случая в плащеница от зебло, краката й бяха боси и челото й бе зацапано с пепел. За щастие по това време нямаше много хора и тя бе убедена да си отиде вкъщи от мисис Брант, преди да успее да започне. Слухът обиколи селото за един час, но нейното послание, каквото и да е било, остана непредадено.
Мидуич посрещна бързо последвалата новина, че доктор Уилърс е препоръчал да я приберат в болница по-скоро съчувствено, отколкото изненадано.
Към средата на март Алън и Ферълин за пръв път дойдоха на гости след сватбата си. Ферълин бе прекарвала времето си до уволнението на Алън в малко шотландско градче изцяло сред чужди хора. Анджела бе напълно против да я безпокоят с опити да й обяснят състоянието на Мидуичките работи с писма. Следователно, сега трябваше да им ги разкажат.
Загриженото изражение на Алън се засили, когато им бяха обяснени затрудненията. Ферълин слушаше без да прекъсва, но от време на време хвърляше бързи погледи към Алън. Тя първа наруши тишината, която последва.
— Знаете ли, през цялото време имах чувството, че в тази история има нещо странно. Искам да кажа, не трябваше… — Тя замълча, явно поразена от допълнителна мисъл. — О, колко е ужасно! Аз един вид изнудих горкия Алън. Това вероятно се нарича насилие, или принуда, или нещо гнусно. Може ли да бъде основание за развод? О, Боже! Искаш ли развод, скъпи?
Очите на Зелъбай леко се присвиха в ъгълчетата, когато гледаше дъщеря си.
Алън сложи ръка върху нейните.
— Мисля, че трябва да почакаме малко, не смяташ ли? — каза й той.
— Мили — отвърна Ферълин, като вплете пръсти в неговите.
Когато обърна глава, след като дълго го гледа, тя улови изражението на баща си. Тълкувайки го като решително неотзивчиво, се обърна към Анджела и попита за повече подробности около реакциите на селото. След половин час двете излязоха, като оставиха двамата мъже сами. Алън едва дочака вратата да се затвори и избухна.
— Ударът си го бива, какво ще кажете, сър?
— Боя се, че е така — съгласи се Зелъбай. — Най-доброто утешение, което мога да предложа, е, че шокът постепенно изчезва. Най-мъчителната му част е явното покушение върху нашите предубеждения — говоря за нашия пол, разбира се. За жените това е, за съжаление, само първото препятствие.
Алън поклати глава.
— Страхувам се, че ще бъде ужасен удар за Ферълин, както вероятно е бил и за Анджела — добави той малко припряно. — Разбира се, не може да се очаква тя, Ферълин, искам да кажа, да възприеме цялото му действие отведнъж. Неща като това трябва да се абсорбират…
— Скъпо момче — отвърна Зелъбай, — като съпруг на Ферълин имаш право да мислиш за нея каквото си искаш, но едно от нещата, които не бива да правиш заради собственото си спокойствие, е да я подценяваш. Ферълин, уверявам те, е много по-напред от теб. Тя положително те изпревари, като направи повърхностна забележка, защото разбра, че ако се покаже разтревожена, ти ще се тревожиш за нея.
— О, така ли мислиш? — попита Алън малко рязко.
— Да, така мисля — твърдо рече Зелъбай. — Нещо повече, това е много разумно от нейна страна. Един безполезно разтревожен мъж е досаден. Най-доброто, което би могъл да направи, е да прикрива безпокойството си и непоколебимо да отстоява това, олицетворявайки опорен стълб, докато изпълнява някои практически и организационни работи. Предлагам ти плода на известен интензивен опит. Друго нещо, което мъжът би могъл да направи, е да представи съвременните знания и здрав разум, но тактично. Може и да нямаш никаква представа за количеството древни мъдрости, многозначителни поличби, бабешки суеверия, цигански предупреждения и всички бабини деветини, които се изприказваха в това село напоследък. Превърнахме се в съкровищница за всеки фолклорист. Знаеш ли, например, че е опасно да се преминава под църковна порта в петък? Че си е чисто самоубийство да носиш зелено? И много неразумно да ядеш кейк с ким? Беше ли ти ясно, че ако паднал нож или игла се забие в пода, ще бъде момче? Не? Така си и мислех. Но не се притеснявай. Аз събирам букет от тези цветенца на човешката мъдрост с надеждата, че те ще накарат издателите ми да не вдигат шум, задето се бавя.