Алън запита със закъсняла учтивост как вървят Текущите Трудове. Зелъбай тъжно въздъхна.
— Очаква се да предам последната редакция на „Британския залез“ до края на следващия месец. Досега съм написал три глави от това, както се предполага, съвременно изследване. Ако добре си спомням за какво се отнасяха, нямам никакво съмнение, че те вече са остарели. Съсипващо за концентрацията на човешката мисъл е да ти висят детски ясли на главата.
— Повече от всичко ме изумява, че сте успели да го запазите в тайна. Бих казал, че просто нямате шанс за това — отбеляза Алън.
— А аз го казах — призна Зелъбай. — И още съм удивен. Мисля, че се получи нещо като вариант на тема „Дрехите на краля“… или пък обратното на Голямата Лъжа на Хитлер — една истина, която е прекалено огромна, за да й повярват. Но не забравяй, че и Опли, и Стоуч говорят несъседски неща за някои от нас, които те са забелязали, макар и явно нямат представа за истинския мащаб. Казаха ми, че и в двете села обикаля предположението, че сме си позволили по време на празника Хелоуин едно от онези мили, стари селски безумия без морални задръжки. Така или иначе, някои от жителките почти прибират полите си, когато минаваме край тях. Трябва да кажа, че нашите хора похвално се сдържат при някои провокации.
— Но наистина ли мислиш, че само на два-три километра оттук хората нямат представа какво всъщност е станало? — попита Алън недоверчиво.
— Не бих го нарекъл така. Те по-скоро не искат да го повярват. Предполагам, че са чули доста подробно цялата история, но предпочитат да вярват, че всичко това са приказки, които трябва да прикрият нещо много по-нормално, но позорно. Уилърс беше прав, когато казваше, че нещо като рефлекс за самозащита ще запази обикновените мъже и жени от обезпокояващи мисли… стига да не бъдат напечатани. Веднъж само една дума да попадне във вестниците и осемдесет-деветдесет процента ще се хвърлят в друга крайност и ще вярват на всички. Циничното отношение на другите села всъщност помага. Така никой вестник няма вероятност да получи нещо, за което да се залови, освен ако не е информиран директно от някого от селото. Вътрешните стресове бяха по-лошо през първите седмица-две, след като направихме съобщението. Някои от съпрузите бяха много трудни за озаптяване, но след като избихме от главите им, че това е изтънчена система за замазване или подиграване, и когато откриха, че никой от останалите не беше в състояние да ги направи за посмешище, станаха по-разумни и по-нешаблонни. Мостът Лам-Латърли бе възстановен много скоро, след като мис Латърли преодоля шока, и сега мис Лам бе глезена с преданост, която трудно можеше да се отличи от тирания. Нашата водеща бунтовница за известно време беше Тили… О, трябва да си виждал Тили Форишъм — дълъг брич за езда, широка обърната яка, жокейско яке, влачена насам-натам от капризите на съдбата под формата на три златисти ловни кучета… тя възмутено разправяше известно време, че не би имала нищо против, ако случайно й харесваха бебетата; но, тъй като се отнасяше с голямо пренебрежение към куклите, цялата история беше особено тежка за нея. Ала вече изглежда и тя се е предала, макар и неохотно.
Зелъбай още известно време несвързано разправяше анекдоти върху събитието, завършвайки с един, според който мис Огъл едва е била отклонена от плащането на първата вноска на нейно име за най-блестящата детска количка, която Трейн можеше да предложи.
След известно мълчание Алън напомни:
— Ти каза, че около десетина, за които би могло да се очаква да бъдат въвлечени, всъщност не са?
— Да. И пет от тях са били в автобуса по пътя за Опли и следователно под наблюдение по време на Бездението — това поне свърши работа донякъде да разпръсне идеята за някакъв оплодяващ газ, която някои бяха склонни да приемат като един от новите научни ужаси на нашия век — отговори Зелъбай.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА