ДОБРЕ ИЗИГРАНО, МИДУИЧ
„Много съжалявам — писа ми Бърнард Уескот в началото на май, — че обстоятелствата изключват твърде заслужените официални поздравления на вашето село за операцията до този момент. Тя беше проведена с дискретност и обществена лоялност, които, откровено казано, ни удивиха. Повечето от нас тук бяха на мнение, че ще се окаже необходимо да предприемем официални мерки много по-рано. Сега, когато остават само някакви си седем седмици до деня, ние се надяваме, че ще можем да минем без тях. Въпросът, създал ни до момента най-много грижи, е свързан с мис Фрейзър, която работи при мистър Крим, при това, може да се каже, не по вина на самото село и дори не на самата дама. Баща й, морски командир, се пенсионирал и, бидейки свадлив до свирепост, беше склонен да причини неприятности — не преставал да задава въпроси в Парламента за разпуснатия живот и оргиите в едно държавно учреждение. Горящ от желание, видимо, да устрои една отпуска от тип Флийт стрийт (улица в Лондон, център на английската преса) на своята дъщеря. За щастие, успяхме да уредим подходящи влиятелни хора да му кажат няколко действени думи навреме.
Какво е твоето мнение? Смяташ ли, че Мидуич ще издържи докрай?“
Това съвсем не беше лесен въпрос. Ако не се случеше някакво голямо объркване, смятах, че имаше голяма вероятност. От друга страна, не можеше да не се вземе предвид неочакваното, дебнещо зад всеки ъгъл — малкият детонатор, който би могъл да взриви нещата.
Преживявахме своите подеми и падения, обаче съумяхме да ги превъзмогнем. Понякога сякаш възникваха от нищото и се разпространяваха като инфекция. Най-лошото, което по едно време заприлича на паника, бе уталожено от д-р Уилърс, който набързо докара рентгенов апарат и съумя да покаже, че всичко изглежда съвсем нормално.
Общото настроение през май можеше да се определи като събиране на сили, а тук-там се проявяваше и напрегнато желание да се започне битката. Д-р Уилърс, обикновено горещ привърженик на раждането в болницата на Трейнт, беше обърнал наопаки обичайните си съвети. Първо, защото, особено ако имаше нещо неприятно около бебетата, това би направило абсолютно безсмислени всички досегашни опити да се запазят нещата в тайна. Второ, Трейн нямаше достатъчно легла да посрещне такова явление като едновременното приемане на цялото женско население на Мидуич — а това само по себе си би било масло в огъня за пресата — така че той продължи да се изпотрепва, за да уреди по най-добър начин всичко да стане на място. Сестра Даниълс също бе неуморна и цялото село беше благодарно, че тя случайно не си беше вкъщи през критическото време на Бездението. Бяха научили, че Уилърс си е наел временен помощник за първата седмица на юни, и нещо като команда от акушерки бяха изписани по-късно. Малката стая на Комитета в общината бе реквизирана като снабдителна база и няколко големи кашона от аптечни фирми вече бяха пристигнали.
Мистър Лийбъди също работеше до смъртна умора. Към него изпитваха силно съчувствие заради мисис Лийбъди и в селото му обръщаха повече внимание от всякога. Мисис Зелъбай се придържаше решително към своята линия на солидарност и, подпомагана от Джанет, продължаваше да прокламира, че Мидуич ще посрещне това, което идва, безстрашно и в единен фронт. Смятам, че главно на тяхната работа се дължеше, че бяхме имали досега — с изключение на историята с мисис Лийбъди и една-две други — толкова малко психосоматични тревоги.
Зелъбай бе действал, както трябваше да се очаква, в по-трудно определима роля, една от тези, които биха могли да го опишат като главен ликвидатор на раздел „дрънканици и дивотии“, и бе показал завидна ловкост в принуждаването на глупостите да затихнат, без да разгневи някого. Подозираха, че той също помагаше немалко, когато имаше нужда и трудности.
Безпокойствата на мистър Крим за неговия изследователски екип продължаваха. Той все по-често и по-настойчиво търсеше Бърнард Уескот и стигна дотам да казва, че единственото, което би предотвратило скорошен скандал в цялата Държавна служба, би било да се премести неговата научна тема от Правителството и да отиде под контрола на Министерство на войната. Изглежда Бърнард се мъчеше да постигне това, като в същото време настояваше, че цялата работа трябва да се пази в тайна възможно най-дълго.
— Което, от гледна точка на Мидуич — каза мистър Крим с леко свиване на раменете, — означава завинаги. Но за какъв дявол му е притрябвало на Военното разузнаване, все още не мога да прозра…
Към средата на май настъпи забележима промяна. Досега настроението на Мидуич не беше несъзвучно с това на околната настъпваща природа. Би било прекалено да се каже, че то сега се разстрои, но някои от неговите струни бяха под сурдинка. То придоби известна абстрактност, по-замислен вид.