Не съм селянин, само живея на село, но си спомням, че помислих, като се разровя в съзнанието си, че в това има нещо не съвсем наред. Кравите присядат и преживят доста често, да. Но крави, легнали и дълбоко заспали — не. Ала в момента това ми внуши само смътно усещане за нещо неистинско. Продължихме напред.
Прескочихме оградата на полето, където бяха кравите, и се отправихме по него.
Един глас ни извика, далече наляво. Огледах се и различих облечена в светлокафяво фигура, в средата на следващото поле. Тя викаше нещо неразбираемо, но начинът, по който размахваше тоягата си към нас, беше несъмнено знак да се връщаме. Спрях.
— О, хайде, Ричард, той е на километри оттук — каза Джанет нетърпеливо и побягна напред.
Аз още се колебаех, загледан във фигурата, която сега размахваше тоягата си по-енергично от всякога, и крещеше по-силно, но не по-разбираемо. Реших да последвам Джанет. Тя беше може би на двайсетина метра пред мен, и тогава, точно когато тръгнах, тя залитна, рухна без звук и остана да лежи неподвижно…
Замръзнах на място. Беше неволно. Ако тя бе паднала с усукан глезен или просто се бе спънала, трябваше само да изтичам при нея. Но тя падна толкова внезапно и така завършено, че аз идиотски си помислих да не е застреляна.
Спирането беше само моментно. След това отново продължих. Смътно долавях мъжа далеч отляво, който още викаше, но се се занимавах с него. Бързах към нея…
Но не стигнах.
Изгубих съзнание толкова пълно, че дори не видях приближаващата земя, която ме удари.
ГЛАВА ВТОРА
В МИДУИЧ ВСИЧКО Е СПОКОЙНО
Както казах, на 26-и всичко бе спокойно в Мидуич. Проведох обширно проучване и мога да ви кажа практически къде е бил всеки и какво са правили тази вечер.
В „Коса и камък“, например, забавлявали своите редовни клиенти, които били в обичайното количество. Някои от младите жители на селото отишли на кино в Трейн — повечето бяха ходили там и предишния понеделник. В пощата мис Огъл плетяла пред своето комутаторно табло и смятала както обикновено, че живите човешки разговори са по-интересни от телеграмите. Мистър Трапър, който бе поработвал като градинар, преди да спечели нещо невероятно при едно футболно залагане, бил в лошо настроение поради трофейния си цветен телевизор, който пак се повредил в червената област, и го ругаел с език, който вече бил отпратил жена му в леглото. Една-две от новите лаборатории, пристроени към Чифлика, още светели, но в това нямаше нищо необикновено. Беше обичайно изследователите да извършват своите тайнствени занимания до късно през нощта.
Но въпреки че всичко беше толкова нормално, дори най-обикновено, изглеждащият ден за някого е специален. Например, както вече казах, това беше моят рожден ден, така че случайно нашата къща бе заключена и тъмна. А нагоре, в Кайл Мейнър, също случайно това се оказа денят, в който мис Ферълин Зелъбай разясни на мистър Алън Хюз (временно втори лейтенант), че на практика за един годеж са необходими повече от двама и ще бъде дружелюбен жест да кажат на баща й за това.
Алън, след известно колебание и възражения, позволи да бъде придуман да отиде в кабинета на Гордън Зелъбай, за да го запознае със ситуацията.
Той намери господаря на Кайл Мейнър удобно изтегнат в голям фотьойл и бялата му глава прислонена до дясната облегалка на стола, така че на пръв поглед изглеждаше приспан от превъзходно възпроизвежданата музика, която заливаше стаята. Без да говори или да отвори очите си, обаче, той разпръсна това впечатление, като посочи с лявата си ръка друг фотьойл, а после сложи пръст на устните си за тишина.
Алън на пръсти отиде до посочения стол и седна. След това последва пауза, през която всички фрази, които бе приготвил на върха на езика си, потънаха обратно някъде към основата му и през следващите десетина минути той се зае с оглеждане на стаята.
Едната стена беше покрита от тавана до пода с книги, които се прекъсваха само за да направят място за вратата, през която бе влязъл. Още книги в по-ниски шкафове обкръжаваха по-голямата част от стаята, като се спираха тук-там да отворят място на френските прозорци, на камината, в която блещукаше приятен, макар и не съвсем нужен огън, и на автоматичния грамофон. Един от шкафовете със стъклена витрина беше посветен на трудовете на Зелъбай в многобройни издания и езици, с място на долната лавица за още.
Над този шкаф висеше нарисувана с червен тебешир скица на хубав млад човек, който би могъл, някъде след четирийсет години, все още да бъде видян в Гордън Зелъбай. На друг шкаф мощен бронз съобщаваше за впечатлението, което той бе направил на Епстайн около двайсет и пет години по-късно. Няколко подписани портрета на знаменити личности висяха тук-там по стените.