Моментът не изглеждаше подходящ да продължи с разискването на въпроса. Той тръгна пак с озадачена гънка на челото и разбра, че някъде нещо беше пропуснал, нещо бяха укрили от него.
На половината път по шосето за Кайл Мейнър шумът на кола зад него го накара да се дръпне встрани, за да й направи път. Тя, обаче, не мина, а караше зад него. Когато се обърна, видя не камионетката на търговеца, за която я бе помислил, а малка черна кола, с Ферълин зад волана.
— Мила моя, колко се радвам да те видя. Нямах представа, че идваш. Бих искал да не забравяха да ми казват нещата.
Но Ферълин не отвърна на усмивката му с усмивка. Лицето й, малко бледо, си остана уморено.
— Никой нямаше представа, че ще дойда. Дори аз. Нямах намерение да идвам. — Тя погледна надолу към бебето в бебешката носилка на седалката до нея. — Той ме накара да дойда.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
ПРИБИРАНЕ В МИДУИЧ
На следващия ден първа се завърна в Мидуич д-р Маргарет Хаксби от Норич с бебето си. Мис Хаксби вече не беше на работа в Чифлика, тъй като си бе подала оставката преди два месеца и въпреки това отиде именно в Чифлика, като поиска да я настанят да живее. Два часа по-късно пристигна мис Даяна Досън от околностите на Глостър, също с бебе, и също поиска настаняване. Тя представляваше малко по-малък проблем от мис Хаксби, тъй като още се водеше на работа, макар и завърнала се няколко седмици по-рано от очакваното. Трета пристигна мис Поли Ръштън от Лондон, с бебе, в състояние на изтощение и объркани чувства, и потърси помощ и закрила от своя вуйчо, преподобния Хюбърт Лийбъди.
На другия ден още две бивши служителки в Чифлика пристигнаха с бебетата си, като признаваха, че са напуснали работа, но в същото време даваха ясно да се разбере, че е дълг на Чифлика да им намери някакво жилище в Мидуич. След обяда младата мисис Дори, която бе останала в Девънпорт, за да е близо до мъжа си при последното му назначение, пристигна неочаквано със своето бебе и отвори къщата си.
А на следващия ден се появи от Дърам с бебе и последната служителка на Чифлика, участвала в събитието. Тя също беше формално в отпуска, но настояваше да й намерят място. Накрая се появи и мис Латърли с бебето на мис Лам, спешно завърнала се от Ийстбърн, където бе завела мис Лам за възстановяване.
Този наплив бе наблюдаван с различни чувства. Мистър Лийбъди горещо приветства племенницата си, сякаш бе предоставила в негова власт да промени нещо. Д-р Уилърс беше объркан и смутен, както и мисис Уилърс, която се боеше, че той можеше да отложи толкова необходимата ваканция, която му бе уредила. Гордън Зелъбай имаше вид на човек, който наблюдава интересно явление с безпристрастна разсъдливост. Лицето, върху което развоят на събитията оказваше най-непосредствен и силен натиск беше, без съмнение, мистър Крим. Той бе започнал да придобива обезумял вид.
При Бърнард заваляха спешни доклади. Тези от мен и Джанет бяха в смисъл, че първото и може би най-голямо препятствие бе преминато, и бебетата се появиха без да предизвикат национален акушерски интерес. Но ако той все още иска да избегне разгласяването, при новото положение трябва да се действа бързо. Необходимо е да се изработи официален план за грижи и подкрепа на бебетата и за здравословното им изхранване.
Мистър Крим изтъкваше, че нередностите, възникнали в досиетата на персонала му, бяха придобили мащаб, който ги бе извадил от контрол, и ако не се предприеме намеса от по-високо равнище, скоро може да настъпи невероятна бъркотия.
Д-р Уилърс счете за необходимо да предаде три доклада. Единият беше на медицински език, официален. Вторият изразяваше мнението му на по-разговорен език, работен. Сред нещата, които отбелязваше, бяха следните:
„Тъй като оцелелите деца са сто процента — 31 момчета и 30 момичета от този специален вид — беше възможен само повърхностен преглед, но от наблюдаваните характеристики долните са общи за всички:
Най-поразителни са очите. Изглеждат съвсем нормални по структура. Ирисът, обаче, доколкото знам, е уникален по цвят — ярък, почти флуоресциращо златен, и е с еднакъв златист оттенък при всички.
Косата, забележително мека и тънка, е, доколкото мога да я опиша, с леко тъмен рус оттенък. В разрез под микроскоп космите са почти плоски от едната страна, а другата е дъга. Формата е близка до тясно D. Пробите, взети от осем бебета, са абсолютно еднакви. Не мога да открия описание на подобен тип косъм досега. Пръстите и ноктите са малко по-тесни от нормалното, но няма никакви признаци за образуване на закривявания на ноктите като при хищниците — всъщност, биха могли да се преценят като малко по-плоски от средното. Формата на тила е някак особено, но още е твърде рано да се каже определено.