В предишен доклад бе изказано предположението, че произходът може да се припише на някакъв процес на ксеногенеза. Твърде забележителната прилика на децата; фактът, че положително не са хибриди от някакъв познат тип, както и всички обстоятелства, съпътстващи бременността, според мен потвърждават това мнение. Допълнителни доказателства могат да се натрупат, когато стане възможно да се определят кръвните групи — тоест, когато кръвният поток престане да бъде този на майката и стане от групата на индивида.
Не бях в състояние да открия никакво съобщение за случаи на ксеногенезата при човека, но не виждам причина, поради която тя да е невъзможна. Това обяснение се стори естествено на запознатите със случая. По-образованите жени изцяло приемат тезата, че са по-скоро реципиенти, отколкото истински майки, а по-необразованите намират в това елемент на унижение и затова се стремят да не му обръщат внимание.
Въобще, бебетата до едно са видимо в отлично здраве, макар че не проявяват степента на «пухкавост», присъщо на възрастта им: размерът на главата в сравнение с останалите части на тялото е характерен за малко по-големи деца. Интересна, но слаба сребриста лъскавина е причинила загриженост у някои майки, но е обща за всички и очевидно ще се окаже типична за вида.“
След като прочете и останалото от неговия доклад, Джанет строго му се противопостави.
— Слушай — каза тя, — а какво ще кажеш за завръщането на всички тези майки и бебета — цялата тази работа с принудата? Не можеш изцяло да пропуснеш това.
— Това е форма на истерия, която предизвиква колективни халюцинации, може би съвсем временно — заяви Уилърс.
— Но всички майки, образовани или не, са съгласни, че бебетата владеят и прибягват до някаква принуда. Онези, които бяха далеч оттук, не са искали да се завръщат. Дошли са, защото е трябвало. Говорих с всички и всички заявяват, че внезапно са изпитали чувство за беда, усещане за необходимост, от което някак до една са знаели, че ще се избавят само ако се върнат тук. Опитите да се опише усещането се различават, защото изглежда ги е засегнало по различен начин — една се е почувствала потисната, другата казва, че е било нещо като глад или жажда, трета — че е приличало на голям шум, който сякаш те блъска. Ферълин твърди, че просто е изпитала непоносима нервност. Но по какъвто и начин да ги е обзело, чувството е било свързано с бебетата и единственият начин да се освободят от него е бил да ги върнат тук.
— А това се отнася дори и за мис Лам. Тя се е почувствала точно по същия начин, но по това време е била болна на легло и явно не е могла да дойде. И какво става тогава? Принудата се прехвърля на мис Латърли и тя не е могла да се успокои, докато не е постъпила като заместничка на мис Лам и не е върнала бебето тук. Щом го оставила на мисис Брант, освободила се от принудата и се оказала в състояние да се върне при мис Лам в Ийтсбърн.
— Ако — каза д-р Уилърс тежко, — ако приемем всички приказки на възрастните и младите жени за чиста монета; ако не забравяме, че повечето женски работи са убийствено тъпи и оставят мозъка толкова празен, че и най-незначителното семенце, което попадне в него, може да се разрасне до необуздан хаос, няма да се изненадваме от възгледи за живота, които имат диспропорциите и нелогичната непоследователност на кошмар, в който стойностите са по-скоро символични, отколкото буквални. И така, какво имаме тук? Известен брой жени, които са жертва на невероятно и още необяснимо явление, и известен брой бебета, които са малко различни от останалите. Чрез противопоставяне, което е присъщо на всички ни, една жена иска собственото й бебе да е съвършено нормално и в същото време да е по-съвършено от другите бебета. Е, добре, когато всяка една от тези жени е изолирана от другите със своето собствено бебе, непременно още по-силно ще й се набие в главата, че нейното златокосо бебе в сравнение с другите бебета, които вижда, не е съвсем нормално. Подсъзнанието й заема отбранително положение и не забравя това, докато стигне до точка, при която фактите трябва да бъдат или потвърдени, или някак преобразени. Най-лесният начин да се преобразят е да се пренесе нередовността в обкръжение, където вече няма да изглежда като аномалия, ако има такова място. В случая има, и то е само едно — Мидуич. Така че те грабват своите бебета и се връщат, и всичко намира удобно разумно обяснение за момента.
— Струва ми се, че наистина има някакво разумно обяснение в момента — съгласи се Джанет. — Но какво ще кажеш за мисис Уелт?