— Но, Гордън, скъпи, всичко това, разбира се, е малко преувеличено. В края на краищата, няколко необикновени бебета…
— Които могат, когато им скимне, да невротизират зрели жени — а не забравяй и Хариман, — за да наложат своите желания.
— Това може да заглъхне, когато пораснат. Чували сме понякога за особено разбиране, за нещо като психическа симпатия…
— В изолирани случаи, може би. Но в шейсет и един взаимосвързани случая! Не, тук няма никаква нежна симпатия, и те не ламтят за слава. Те са възможно най-практичните, здравомислещи и самостоятелни бебета, които някой някога е виждал — и са освен това много доволни от себе си. И нищо чудно — могат да получат всичко, което поискат. Точно сега са във фаза, когато не искат кой знае колко, но по-късно… Е, ще видим!…
— Д-р Уилърс казва… — започна пак жена му, но Зелъбай нетърпеливо я прекъсна.
— Уилърс се приспособи към събитията великолепно. Толкова добре, че се повреди до степен да се държи като проклет щраус. Неговата вяра в истерията практически стана патологична. Надявам се, почивката да му се отрази добре.
— Но, Гордън, той поне се опита да обясни това.
— Скъпа, аз съм търпелив човек, но не ме подлагай на изпитания прекалено дълго. Уилърс никога нищо не се е опитвал да обясни. Той прие някои факти, когато стана невъзможно да не ги забелязва; останалите се опита да замаже… което е съвсем различно.
— Но трябва да има някакво обяснение.
— Разбира се.
— И какво мислиш, че е то?
— Налага се да почакаме, докато децата пораснат достатъчно, за да ни дадат някакви доказателства.
— Но имаш някакви идеи?
— Боя се, че не са много весели.
— А какви?
Зелъбай поклати глава.
— Още не съм готов. Но тъй като си дискретна жена, ще ти задам един въпрос. Ако ти се искаше да изпиташ превъзходството на едно общество, което е относително стабилно и съвсем добре въоръжено, какво би направила? Би ли му излязла насреща при неговите собствени условия чрез предприемане на вероятно скъпо и положително разрушително нападение? Или, ако времето няма голямо значение, би предпочела да приложиш вариант с по-гъвкава тактика? Фактически, не би ли опитала да вкараш някак една пета колона, за да го атакуваш отвътре?
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
ПРЕДСТОЯЩИ ВЪПРОСИ
Следващите няколко месеца станаха свидетели на редица промени в Мидуич.
Доктор Уилърс предаде своите пациенти на грижите на заместник — младия човек, който му бе помагал по време на кризата и, придружен от мисис Уилърс, замина в състояние на смес от изтощение и отвращение от властта в отпуска, за която се говореше, че ще го отведе на околосветско пътешествие.
През ноември имахме епидемия от грип, която отнесе трима от възрастните селяни, а също и три от Децата. Едното от тях беше момчето на Ферълин. Изпратихме за нея, и тя веднага и бързо тръгна, но пристигна твърде късно, за да го види живо. Другите две бяха момичета.
Доста преди това, обаче, се състоя сензационното преместване на Чифлика. Беше прекрасно организирано: изследователите за пръв път чуха за това в понеделник, камионите пристигнаха в сряда и до края на седмицата сградата и скъпите нови лаборатории стояха празни и със слепи прозорци, като оставиха селяните с чувството, че са гледали пиеса с вълшебна пантомима, защото мистър Крим и неговият персонал също си бяха отишли и всичко, което бе останало, бяха четирите златооки бебета, за които трябваше да се намерят приемни родители.
След седмица една съсухрена на вид двойка на име Фрийман се премести в къщата, оставена от мистър Крим. Фрийман се представи като медик, специализирал социална психология, а жена му като че ли също беше лекарка. Предпазливо ни дадоха да разберем, че целта им е да изучават развитието на Децата по поръчение на неуточнено официално тяло. Това те вероятно и правеха, но по свой начин, защото постоянно се промъкваха и озъртаха из селото, често се прокрадваха в къщите и нерядко можеха да се открият на някоя от пейките на Поляната, замислени сериозно и бдително. Те притежаваха агресивна дискретност, която клонеше към конспиративност, и тактика, която след една седмица от пристигането им предизвика всеобщо негодувание и започнаха да ги наричат Носовете. Твърдоглавието, обаче, беше друга тяхна характерна черта и те упорстваха въпреки цялото неодобрение, докато си извоюваха този вид приемане, което се отдава на неизбежното.
Проверих за тях при Бърнард. Той каза, че нямат нищо общо с неговия отдел, но назначението им е автентично. Струваше ни се, че ако те бяха единственият резултат от загрижеността на Уилърс за изследването на Децата, хубаво бе, че него го нямаше.