С други думи, ако зададем въпрос на някое от тези момчета, ще получа точно същия отговор от което и друго да съм решил да попитам. Ако ги накарам да извършат нещо, ще получа повече или по-малко същия резултат, но е вероятно това да е по-успешно при някое, което има по-добра физическа координация от другите — макар че фактически с толкова голямо сходство, колкото съществува между Децата, отклоненията ще бъдат малки. Но идеята ми е, че ще ми отговори или изпълни задачата не индивид, а член на групата. И от това само по себе си следват куп нови въпроси и въздействия.
Джанет се мръщеше.
— Аз все още не разбирам съвсем…
— Нека го кажа с други думи — отвърна Зелъбай. — Това, което привидно имаме тук, са петдесет и осем малки индивидуални единици. Но видимото е измамно, и откриваме, че всъщност имаме само две единици — едно момче и едно момиче. Така че момчето има трийсет различни съставки с физическата структура и вид на отделни момчета, а момичето има двайсет и осем съставни части.
Последва пауза. След малко Джанет каза с предпазливо недоверие:
— Намирам това трудно за възприемане.
— Да, разбира се — съгласи се Зелъбай. — Аз също.
— Виж какво — обадих се аз след нова пауза. — Ти представяш това като сериозно предположение? Искам да кажа, че не е само емоционален начин на изразяване?
— Констатирам факт, като първо ви показах доказателствата.
Поклатих глава.
— ТИ ни показа само, че те са в състояние да общуват помежду си по някакъв начин, който не разбирам. Да се премине от това към твоята теория за липса на индивидуалност е прекалено голям скок.
— При толкова малко доказателства — може би. Но не трябва да забравяте, че аз извърших многобройни тестове и нито един от тях не опроверга представата, която предпочитам да наричам колективна индивидуалност. Нещо повече, тя като такава не е толкова странна, колкото изглежда на пръв поглед. Това е твърде добре измислена хитрост, за да се заобиколи някое неблагоприятно обстоятелство. Известен брой същества, които първоначално изглеждат отделни индивиди, се оказват колония — а много форми въобще не могат да оцелеят, ако не развият колонии, които се държат като индивиди. Всепризнато е, че най-добрите примери са сред нисшите форми, но няма причини да се разглеждат само там. Много от насекомите се приближават плътно до тях. Законите на физиката не им позволяват да се увеличават по размер, затова те постигат по-голяма ефективност, когато действат в група. Ние самите се комбинираме в групи съзнателно, вместо по инстинкт със същата цел. Много добре, защо тогава природата да не създаде по-ефикасен вариант на метода, чрез който ние непохватно измисляме, за да превъзмогнем собствената си слабост? Пореден случай на изкуството на природата да копира, може би? В края на краищата, изправени сме пред бариерите на по-нататъшното развитие и от известно време сме така — ако не искаме да бъдем в застой, трябва да намерим някакъв начин да ги заобиколим. Джордж Бърнард Шоу предложи, спомняте си, първата стъпка да бъде удължаване на човешкия живот до триста години. Това би могло да се окаже един от начините и няма съмнение, че удължаването на живота на индивида трябва да е било доста привлекателно за толкова решителен индивидуалист — но има и други начини, и въпреки че това може би не е еволюционен път, който би могъл да се очаква сред висшите животни, той очевидно не е невъзможен. Макар, разбира се, това в никакъв случай да не означава, че той непременно ще бъде успешен.
Бърз поглед към Джанет ми показа, че е изключила. Когато решаваше, че някой говори безсмислици, тя вземаше бързо решение да не хаби повече усилия върху тях и спускаше непроницаема мисловна завеса. Аз продължих да размишлявам, като гледах през прозореца.
— Струва ми се, че се чувствам — казах след малко, — като някакъв хамелеон, поставен върху цвят, който не може съвсем да имитира. Следях те, ти каза, че във всяка от двете групи съзнанията са някак… мм… съединени. Означава ли това, че момчетата имат, взети заедно, обикновен интелект, умножен по трийсет, а момичетата — по двайсет и осем?