— Останалите не му позволиха да излезе. Отпратиха линейката. Доктор Андърбай там се грижи за него. Доста сачми ще трябва да се извадят, но той мисли, че ще се оправи — рече свещеникът.
— Надявам се, че е прав. Ако не, ще имаме истинска вендета на главите си — каза Зелъбай.
— Впечатлението ми е, че вече я имаме — измърмори мистър Лийбъди безрадостно.
— Не още — поддържаше Зелъбай. — За една кървава вендета са необходими две страни. Досега агресията идваше откъм селото.
— Да не започнеш да отричаш, че Децата убиха двете момчета на Паули?
— Не, но го направиха агресивно. Имам известен опит с Децата. В първия случай действието им беше спонтанен ответен удар, когато един от тях бе блъснат. Във втория също бе защитна реакция — не забравяйте, че имаше и втора цев, заредена и готова да гръмне в някого. И в двата случая отговорът е бил прекалено драстичен, приемам това, но по намерение е бил по-скоро непредумишлено, отколкото умишлено убийство. И в двата случая те са били провокираните, а не провокаторите. Всъщност единственият преднамерен опит за убийство е този на Дейвид Паули.
— Ако някой те блъсне с кола и ти заради това го убиеш — намеси се свещеникът, — на мен ще ми изглежда убийство, а онова ми се струва провокация. И за Дейвид Паули то е било провокация. Очаквал е законът да осигури правосъдие и след като не го е получил, взел нещата в свои ръце. Преднамерено убийство ли е това? Или е било очакваната справедливост?
— Ако нещо със сигурност не е, то е справедливост — заяви твърдо Зелъбай. — Било е отмъщение. Той се е опитал да убие едно от Децата, избрано случайно, заради действие, извършено от тях колективно. Това, което наистина изясняват тези инциденти, е, че закони, разработени за един определен вид за негово удобство, са по характер съобразени само с качествата на този вид — за вид с други качества те просто стават неприложими.
Свещеникът унило поклати глава.
— Не знам, Зелъбай… Просто не знам… Аз съм в тресавище. Дори не съм сигурен дали тези Деца подлежат на обвинение в убийство.
Зелъбай вдигна вежди.
— И бог казва — цитира Лийбъди: — „нека направя човека по свой образ и подобие“. Много добре, тогава какво са Децата? Какво са? Образ не означава външен образ, иначе всяка статуя щеше да бъде човек. Той означава вътрешния образ, духа и душата. Но ти ми каза и аз започнах да вярвам, че Децата нямат индивидуален дух, че те имат дух на един мъж и на една жена, всеки много по-мощен, отколкото можем да го разберем, който те разделят помежду си. Какво тогава са те? Не могат да бъдат това, което познаваме като човек, защото техният вътрешен образ е по друг образец, неговото подобие е на нещо друго. Те имат външен вид на вида homo, но не и неговата природа. И след като са от друг вид, а убийството е по дефиниция умъртвяване на някого от твоя собствен вид, може ли убийството на някого от тях всъщност да се смята от нас за убийство? Изглежда, че не. И оттук може да се отиде и по-далече. Защото, ако те не попадат под забраната за убийство, как трябва са се отнасяме към тях? Понастоящем им признаваме всички привилегии на истинския homo sapiens. Имаме ли право да постъпваме така? След като са друг вид, не сме ли натоварени, не сме ли може би длъжни и да го победим, за да защитим собствения си вид? В края на краищата, ако сред нас бяхме открили диви животни, дългът ни щеше да е ясен. Не знам… Както казах, аз съм в тресавище…
— Да, драги мой, наистина си в тресавище — съгласи се Зелъбай. — Само преди минути ми казваше разгорещено, че Децата са убили и двете момчета на Паули. Като се свърже това с последното ти предложение, изглежда, че когато те ни убиват е убийство, а когато ние ги убиваме е нещо друго. Човек не може да не си помисли, че един юрист, светски или църковен, би намерил това предложение неудовлетворително. Нито път успях като цяло да проследя твоите аргументи за „подобието“. Ако твоят Бог е чисто земен, несъмнено си прав — защото въпреки противопоставянето на някои на идеята, повече не може да се отрича, че Децата по някакъв начин са въведени между нас „отвън“; няма откъде другаде да са дошли. Но, доколкото разбирам, твоят Бог е универсален. Бог на всички слънца и планети. Тогава, разбира се, той би трябвало да има универсална форма? Не би ли било главозамайващо самомнение да си въобразяваме, че Той може да се прояви само във вид, присъщ точно на тази не много важна планета? Нашите два подхода към този проблем явно се различават силно, но…