Свещеникът замълча при звука на повишени гласове в коридора отвън и погледна въпросително жена си. Преди някой да успее да помръдне вратата внезапно рязко се отвори и на прага се появи мисис Брант. С едно бегло „извинете“ към семейство Зелъбай тя се запъти към мистър Лийбъди и го сграбчи за ръкава.
— О, сър, трябва да дойдете бързо — каза тя задъхано.
— Скъпа мисис Брант… — започна той.
— Трябва да дойдете, сър — повтори тя. — Всички тръгнаха към Чифлика. Ще го запалят. Трябва да дойдете и да ги спрете.
Мистър Лийбъди се втренчи в нея, докато тя продължаваше да го дърпа за ръкава.
— Те вече тръгват — извика тя отчаяно. — Вие можете да ги спрете, отче. Трябва да ги спрете. Искат да изгорят Децата. О, побързайте! Моля ви! Моля ви, побързайте!
Мистър Лийбъди стана. Обърна се към Анджела Зелъбай.
— Съжалявам. Мисля, че е по-добре… — започна той, но извинението му бе прекъснато от дърпането на мисис Брант.
— Някой съобщил ли е в полицията? — попита Зелъбай.
— Да… Не. Не знам. Те не биха могли да пристигнат навреме. О, отче, моля ви, побързайте! — настоя мисис Брант, като го повлече насила през вратата.
Ние четиримата се спогледахме. Анджела бързо прекоси стаята и затвори вратата.
— По-добре да отида и да го подкрепя, мисля — каза Бърнард.
— Бихме могли да помогнем — съгласи се Зелъбай, като се обърна и аз се присъединих към тях.
Анджела решително застана с гръб до вратата.
— Не! — категорично отсече тя. — Ако искате да направите нещо полезно, извикайте полицията.
— Ти можеш да направиш това, скъпа, докато ние отидем и…
— Гордън — каза тя със строг глас, сякаш мъмреше дете. — Спри и помисли. Полковник Уесткот, ти ще причиниш повече зло, отколкото полза. Теб те смятат за свързан с интересите на Децата.
Ние всички стояхме пред съпруга й малко възглупаво.
— От какво се страхуваш, Анджела? — попита Зелъбай.
— Не знам. Как бих могла да кажа? Освен, че полковникът може да бъде линчуван.
— Но това ще е важно — възрази Зелъбай. — Знаем какво правят Децата с индивидите, искам да видя как ще се справят с една тълпа. Ако са възпитани правилно, само трябва да пожелаят цялата тълпа да се обърне и да си отиде. Би било съвършено интересно да се види дали…
— Глупости — сряза го Анджела рязко и с твърдост, която накара Зелъбай да замига. — Тяхното възпитание не е такова и ти го знаеш. Ако беше, те просто щяха да накарат Джим Паули да спре колата си, а Дейвид Паули да изпразни втората си цев във въздуха. Но те не постъпиха така. Те никога не се задоволяват с отблъсване — винаги контраатакуват.
Зелъбай отново замига.
— Права си, Анджела — призна той изненадан. — Изобщо не бях помислил за това. Отплатата е винаги прекалено драстична за случая.
— Така е. И както и да се справят с тълпата, не искам и с теб да се справят заедно с нея. Нито с теб, полковник — добави тя към Бърнард. — Ти ще бъдеш нужен тук, за да ни помогнеш да се измъкнем от бъркотията, за която си допринесъл. Радвам се, че си тук — поне ще има някой на местопроизшествието, когото ще чуят.
— Аз бих могъл да наблюдавам… от разстояние, може би — предложих смирено.
— Ако имаш някакъв разум, ще останеш тук, настрана от пътя на злото — отговори Анджела безцеремонно и отново се обърна към мъжа си. — Гордън, губим време. Ще позвъниш ли в Трейн, за да провериш дали някой друг вече се е обадил на полицията там и да поискаш и линейки?
— Линейки! Не е ли малко… ъъъ… преждевременно? — възрази Зелъбай.
— Ти въведе това съображение за „възпитанието“, но нямаш вид на човек, който се съобразява с него — рече Анджела. — А аз се съобразявам. Казвам линейки и ако ти не го направиш, ще го сторя аз.
Зелъбай, съвсем като послушно момченце, взе телефона. Той се обърна към мен:
— Ние дори не знаем… Искам да кажа, имаме само думите на мисис Брант…
— Доколкото помня мисис Брант, тя бе една от надеждните опори — отбелязах аз.
— Вярно е — призна той. — Е, по-добре да рискуваме. — Когато свърши, замислено остави слушалката на мястото й и известно време я гледа. Реши да направи още един опит. — Анджела, скъпа, не мислиш ли, че ако спазваме благоразумна дистанция… В края на краищата аз съм един от хората, на които Децата имат доверие, те са мои приятели и…