Но Анджела го прекъсна с неотслабваща решителност.
— Гордън, няма смисъл да се опитваш да ме придумаш с тези глупости. Ти си просто любознателен. Знаеш много добре, че Децата нямат приятели.
ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА
ИНТЕРВЮ С ЕДНО ДЕТЕ
Главният полицай на Уиншър надникна в Кайл Мейнър на следващата сутрин точно навреме за чашка мадейра и сладкиш.
— Съжалявам, че те притеснявам с тази работа, Зелъбай. Страхотна история, направо ужасна. Нищо не мога да разбера. Струва ми се, че никой от селото не е бил съвсем на прицел. Мислех си, че можеш да сглобиш картина, която човек да е в състояние да разбере.
Анджела се наведе напред.
— Какви са истинските цифри, сър Джон? Още нищо официално не сме чули.
— Боя се, че са лоши. — Той поклати глава. — Една жена и трима мъже са мъртви. Осем мъже и пет жени са в болница. Двама от мъжете и една от жените са в много тежко състояние. Няколко мъже, които не са в болница, май че трябва да бъдат. Обикновен бунт във всяко отношение — всеки се бие с всеки друг. Но защо? Това още не мога да разбера. Никой свястна дума не каза. — Отново се обърна към Зелъбай. — Като имам предвид, че ти извика полицията и й каза, че ще има неприятности, би ни помогнало да узнаем, какво те накара да го мислиш.
— Ами — започна предпазливо Зелъбай, — това е любопитна ситуация…
Жена му бързо го прекъсна и се намеси:
— Беше мисис Брант, жената на ковача — каза тя и продължи, като описа излизането на свещеника. — Сигурна съм, че мистър Лийбъди ще може да ви каже повече, отколкото можем ние. Той е бил там. Ние не бяхме.
— Да, бил е там и някак се е добрал до къщата си, но сега е в болницата в Трейн — каза полицейският шеф.
— О, горкият мистър Лийбъди. Лошо ли е ранен?
— Боя се, че не знам. Докторът там ми каза, че не трябва да го безпокоят ни най-малко. И така — той се обърна отново към Зелъбай, — ти си казал на хората ми, че към Чифлика се е отправила тълпа с намерение да го запали. Какъв беше твоят източник на информация?
Зелъбай изглеждаше изненадан.
— Ами, мисис Брант. Жена ми ти каза.
— И това ли е всичко! Ти не излезе ли навън да видиш сам какво става?
— Ъъъ, не — призна Зелъбай.
— Искаш да кажеш, че по непотвърдените думи на една жена в полуистерично състояние си извикал полицията в пълен състав и си им казал, че ще трябват и линейки?
— Аз настоях за това — намеси се малко хладно Анджела. — И се оказах съвършено права. Те са били необходими.
— Но само от думите на тази жена…
— Познавам мисис Брант от години. Тя е разумна жена.
Бърнард се намеси.
— Ако мисис Зелъбай не ни беше посъветвала да не ходим, за да се убедим сами, съвсем сигурен съм, че сега щяхме да бъдем или в болница, или по-лошо.
Шефът на полицията ни погледна.
— Прекарах изтощителна нощ — рече той най-после. — Може би не съм ви разбрал както трябва. Изглежда твърдите, че тази мисис Брант е дошла тук да ви каже, че селяните — съвършено обикновени английски мъже и жени от добър уиншърски произход — възнамеряват да отидат в училище, пълно с деца, при това техни собствени и…
— Не съвсем, сър Джон. Мъжете се канели да тръгнат в поход, а може би и някои от жените, но смятам, че повечето са били против това — възрази Анджела.
— Много добре. Значи тези мъже, обикновени, достойни селски хора, са тръгнали да запалват училище, пълно с деца. И вие не поставихте това под въпрос. Приехте невероятното ей така на, веднага. Не опитахте да проверите или да се уверите сами какво става. Просто повикахте полицията — понеже мисис Брант е разумна жена?
— Да — рече Анджела ледено.
— Сър Джон — каза Зелъбай със същата студенина. — Разбирам, че си бил зает цялата нощ и оценявам официалното ти положение, но смятам, че ако се налага тази беседа да продължи, то това трябва да бъде в друга насока.
Шефът на полицията леко порозовя. Сведе поглед. След малко енергично взе да разтрива челото си с едър юмрук. Извини се първо на Анджела, после на Зелъбай. Заговори почти патетично:
— Но няма нищо, за което да се захвана. С часове задавах въпроси и нищо не мога да проумея. Няма никакъв признак, че тези хора са опитвали да запалят Чифлика: те не са го докоснали. Просто са се биели един-друг, мъжете, а също и няколко жени — но са го правили на територията на Чифлика. Защо? Не е било само защото жените са се опитвали да спрат мъжете — или, както изглежда, някои от мъжете са се опитвали да спрат останалите. Не, изглежда, че всички те са тръгнали от кръчмата към Чифлика заедно и никой никого не е искал да спира, с изключение на пастора, когото не са искали да слушат и няколко жени, които са го подкрепили. И за какво е било всичко? Явно е свързано някак с Децата в училището — но що за причина може да предизвика метеж като този? Във всичко това няма абсолютно никакъв смисъл. — Той поклати глава и се замисли. — Спомням си своя предшественик, стария Боджър, който казваше, че има нещо дяволски странно в Мидуич. И, Бога ми, беше прав. Но какво е то?