— Струва ми се, че най-доброто, което можеш да направиш, е да се обърнеш към полковник Уесткот — подсказа Зелъбай, като посочи Бърнард. С лек оттенък на злорадство добави: — Неговият отдел, по причина, която продължава да ми убягва вече девет години, запазва постоянен интерес към Мидуич, така че той може би знае за нас повече, отколкото ние самите.
Сър Джон насочи вниманието си към Бърнард.
— И какъв е вашият отдел, сър? — попита той.
При отговора на Бърнард очите му леко се изцъклиха. Приличаше на човек, който има нужда от подкрепа.
— Военното разузнаване ли казахте? — попита той глухо
— Да, сър — отговори Бърнард.
Полицаят поклати глава.
— Предавам се — отново погледна Зелъбай с изражението на човек, който е само на две-три капки от преливането. — А сега и Военното разузнаване — измърмори той.
Около времето, когато шефът на полицията бе пристигнал в Кайл Мейнър, едно от Децата — момче — се зададе по алеята от Чифлика, като крачеше без да бърза. Двамата полицаи, които си бъбреха на портата, прекъснаха разговора си. Единият от тях се обърна и се отправи към момчето.
— Накъде си се запътил, синко? — попита той доста любезно.
Момчето безизразно погледна полицая, макар че странните му златни очи бяха нащрек.
— Към селото — отговори то.
— По-добре недей — посъветва го полицаят. — Те там не са настроени много приятелски към вашата група — особено след последната нощ.
Но момчето нито отговори, нито промени хода си. То просто продължи. Полицаят се обърна и се върна при портата. Колегата му го изгледа с любопитство.
— Брей! — каза той. — Не я свърши кой знае как, а? Мислех, че трябваше да ги кандардисваме да стоят настрана от опасния път.
Първият полицай гледаше след момчето, крачещо по алеята, с озадачено изражение. Той поклати глава.
— Чудна работа — рече объркано. — Не загрявам. Ако се появи друг, опитай ти, Бърт.
След минута-две се появи едно от момичетата. Тя също вървеше безгрижно и самоуверено.
— Добре — отговори вторият полицай. — Само мъничък бащински съвет, нали?
Той се запъти към момичето.
След около четири крачки се обърна и се върна. Двамата полицаи, застанали един до друг, я гледаха, като мина край тях и влезе в уличката. Дори поглед не им хвърли.
— Какво, по дяволите…? — попита вторият полицай объркано.
— Малко изчанчено, а? — каза другият. — Тръгваш да вършиш нещо и вместо него правиш друго. Не смятам, че много ми харесва. Хей! — извика той след момичето. — Хей, госпожичке!
Момичето не се обърна. Той тръгна след нея, измина няколко метра и спря като закован. Момичето зави по уличката и излезе от полезрението. Полицаят се отпусна, завъртя се и се върна. Дишаше доста ускорено и изглеждаше много объркан.
— Категорично не ми харесва — заяви той нещастно. — Има нещо бая чудновато в това място…
Автобусът от Опли на път за Трейн през Стоуч спря в Мидуич срещу магазина на мисис Уелт. Десетината-дванайсет жени, които го чакаха, позволиха на двамата слизащи пътници да излязат и тръгнаха напред в шумна опашка. Мис Латърли, която бе начело, се хвана за дръжката и опита да се качи. Нищо не последва. И двата й крака сякаш бяха залепени за земята.
— Хайде, побързайте, моля! — каза кондукторът.
Мис Латърли опита отново, с не по-голям успех. Тя безпомощно погледна кондуктора.
— Отместете се и пуснете другите, майко. След малко ще ви подам ръка — посъветва я той.
Мис Латърли със слисан вид го послуша. Мисис Дори зае мястото й и се хвана за ръчката. И тя не можа да помръдне нататък. Кондукторът се протегна да хване ръката й и да я издърпа, но кракът й не се повдигна към стъпалото. Тя се премести до мис Латърли и двете загледаха следващата по ред, която направи също неуспешен опит да се качи.
— Какво е това? Опит за шега ли? — запита кондукторът. След това видя израза върху лицата на трите. — Извинете, дами. Не исках да ви обидя. Но каква е работата?
Мис Латърли бе тази, която, като премести вниманието си от неуспешните усилия на четвъртата жена да се качи в автобуса, забеляза едно от Децата. Момчето седеше небрежно на един камък срещу „Коса и камък“ с лице към тях и лениво поклащаше единия си крак. Тя се отдели от групата пред автобуса и тръгна към него. Изучаваше го грижливо, докато приближаваше. Въпреки това попита с известна несигурност: