В Кайл Мейнър ние все още имахме проблеми с шефа на полицията.
— Но — протестираше той изпод сбърчените си вежди, — нашата информация потвърждава вашето първоначално твърдение, че селяните са тръгнали към Чифлика, за да го запалят.
— Така и беше — съгласи се Зелъбай.
— Но вие казвате също и полковник Уесткот е съгласен, че децата в Чифлика са истинските виновници и те са предизвикали това.
— Вярно е — потвърди Бърнард. — Но се страхувам, че ние нищо не можем да направим по този въпрос.
— Искате да кажете, че няма улики? Добре, намирането на доказателства е наша работа.
— Не исках да кажа, че няма улики. Имах предвид невъзможността да им бъде вменено като вина от закона.
— Вижте — започна шефът на полицията с добросъвестно търпение. — Четири души бяха убити — повтарям: убити; тринайсет са в болница. Още много са здравата набити. Това не е нещо, за което можем да кажем „колко жалко“ и да го оставим. Трябва да проверим цялата тази история, да открием кой е виновен и да предявим обвинения. Необходимо е да разберете това.
— Тези деца не са обикновени — обясни Бърнард.
— Знам. Знам. Има много приказки за незаконородени по тези краища. Старият Боджър ми ги разказа, когато поех нещата. Нещо не им върви много — специално училище за тях и прочие.
Бърнард сподави една въздишка.
— Сър Джон, причината не е, че са изостанали. Специалното училище беше създадено, защото са различни. Те са морално отговорни за снощните неприятности, но не е същото като да си отговорен пред закона. Няма нищо, в което можеш да ги обвиниш.
— Малолетните могат да бъдат обвинявани — или тези, които отговарят за тях. Не се каните да ми кажете, че банда деветгодишни деца може някак — Бог да ме убие, ако виждам как! — да предизвика безредици, при които са убити хора и после просто да си отиде, без да си плати! Това е фантастично!
— Но аз изтъкнах няколко пъти, че тези Деца са различни. Техните години нямат никакво значение — освен, че засега те са деца, което вероятно означава, че действията им са по-жестоки, отколкото намеренията. Законът не може да ги пипне, а моят отдел не иска да се разчуе за тях.
— Странно — поклати глава полицаят. — Бях чувал за тези специални училища. Децата не бива да се — как там му викате? — обезсърчават. Самоизява, самовъзпитание, хляб от пълнозърнесто брашно и всичко останало. Дяволска безсмислица! Тях повече ги обезсърчава това, че са различни. Но ако някои отдели смятат, че щом едно такова училище случайно е държавно, децата са в различно положение по отношение на закона и могат да бъдат… ъъъ… да вършат безпрепятствено каквото си искат — е, скоро ще започнат да мислят другояче.
Зелъбай и Бърнард размениха отчаяни погледи. Бърнард реши да опита още веднъж.
— Тези Деца, сър Джон, притежават много силна воля — изключително силна — достатъчна, за да се разглежда, когато я упражнят, като натиск. Обаче досега законът не е предвидил точно такава форма на натиск. Следователно, тъй като не я познава, той не може да я различи. От това следва, че тази форма на натиск не съществува в закона и Децата по закон не могат да се смятат за способни да го упражняват. Оттук в очите на закона престъпленията, приписвани от общественото мнение на този натиск трябва а) никога да не са ставали, или б) да се припишат на други лица или средства. В рамките на закона не може да има никаква връзка между Децата и престъпленията.
— Освен, че са ги извършили или поне така ми казвате всички — отвърна сър Джон.
— Що се отнася до закона, те не са извършили абсолютно нищо. Дори да намерите формула, по която да ги обвините, няма да стигнете доникъде. Те ще упражнят този натиск върху вашите служители. Не можете нито да ги арестувате, нито да ги задържите, ако опитате.
— Можем да оставим тези тънки съображения на хората на закона — това е тяхна работа. На нас ни трябват само достатъчно доказателства, за да предявим обвинение — увери го шефът на полицията.
Зелъбай се вторачи с невинна замисленост в един ъгъл на тавана. Бърнард имаше отнесения вид на човек, който брои до десет и то бавно. Аз се оказах обезпокоен от лека кашлица.
— Онзи учител в Чифлика — как се казваше — Торънс? — продължи полицаят. — Директорът на училището. Той трябва да поеме официалната отговорност за тези деца, ако въобще някой я носи. Снощи се срещнах с него. Стори ми се уклончив. Тук всички извъртат, разбира се. — Преднамерено не погледна никого в очите. — Но той категорично никак не помагаше.
— Доктор Торънс е по-скоро изтъкнат психиатър, отколкото учител — обясни Бърнард. — Предполагам, че изпитва значителни съмнения за правилността на своя курс по въпроса, докато не получи указания.