— Да, можело е като нищо да бъдете много по-зле — рече Бърнард. Той отново погледна сър Джон. — Този човек трябва да се изнесе надалече, преди да дойде на себе си. Ние също е по-добре да се махаме — това е такова положение, при което човек не може да прости на свидетелите. Изпратете двама души от хората му да го вземат. Кажете им, че е получил пристъп на нещо.
След пет минути те стояха на стълбите и гледаха как извличат шефа на полицията, все още полуприпаднал.
— Ще се оправи, когато жлезите му се уравновесят — измърмори Бърнард. — Те май са по-добри по физиология, отколкото по психология. Съсипаха този човек до края на живота му.
ГЛАВА ДЕВЕТНАЙСЕТА
ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
След чаша-две силно уиски Бърнард започна донякъде да губи разстроения вид, с който се бе завърнал в Кайл Мейнър. След като ни бе докладвал за пагубния разпит на шефа на полицията в Чифлика, той продължи:
— Знаете ли, едно от малкото детски неща у Децата, което ме поразява, е тяхната неспособност да преценят собствената си сила. С изключение може би на ограждането на селото, всичко, което са направили, е прекалено. Това, което може да бъде просто като намерение, те се изхитрят да го направят непростимо като действие. Искаха да изплашат сър Джон, за да го убедят, че е глупаво да им се бърка. Но не му въздействаха колкото бе необходимо за целта. Отидоха толкова по-далече, че докараха горкия човек до състояние на пълзящ страх, близко до малоумие. Причиниха отвратителна степен на личностна деградация, абсолютно непростима.
Зелъбай попита със своя мек, разумен тон:
— Не гледаме ли от твърде тесен ъгъл? Ти, полковник, каза „непростима“, което предполага, че те очакват да бъдат извинени. Но защо им е притрябвало? Ние много ли се грижим дали чакалите и вълците ще ни простят, когато ги застрелваме? Не. Грижим се само да ги обезвредим. Въпросът е там, че нашето надмощие е толкова голямо, че рядко ни се налага сега да убиваме вълци — фактически повечето от нас отдавна са забравили какво означава да се бориш лично срещу други видове. Но когато се появи необходимост, не изпитваме никакви угризения напълно да подкрепим тези, които са заплашени да бъдат убити било от вълци, било от насекоми, бактерии или вируси. Атакуваме безпощадно и положително не очакваме никаква прошка. Положението по отношение на Децата е следното: ние не сме схванали, че те представляват опасност за нашия вид, докато те нямат никакво съмнение, че ние сме опасност за техния. И имат намерение да оцелеят. Ще направим добре да си припомним какво включва това намерение. Можем да го наблюдаваме всеки ден в градината. Това е битка, която се води непрекъснато, горчиво, без правила, без следа от милост или съчувствие…
Маниерите му бяха спокойни, но нямаше съмнение накъде са насочени усилията му. И въпреки това, както толкова често ставаше при Зелъбай, разривът между теорията и практическите обстоятелства изглеждаше прекалено неадекватно запълнен, за да звучи убедително.
След малко Бърнард каза:
— Разбира се, това е съвсем явна промяна в подхода на Децата. Преди те упражняваха натиск от време на време, но с изключение на малкото ранни инциденти, почти никакво насилие. А сега е налице това избухване. Можеш ли да посочиш началото му или се е натрупвало постепенно?
— Категорично — отвърна Зелъбай. — Нямаше никакъв признак за нещо от тази категория преди случката с Джими Паули и неговата кола. Това стана… чакайте да помисля… миналата сряда, трети юли. Питам се… — започна той, но спря, защото гонгът ни призова на обяд.
— Моят опит по междупланетните нашествия досега — заговори Зелъбай, докато демонстрираше своя странен вкус за подправки към салатата, — беше косвен, фактически би могъл дори да се нарече хипотетично косвен, или може би искам да кажа косвено-хипотетичен? — Той помисли малко върху това и заключи: — Във всеки случай беше доста обширен. И все пак, колкото и да е странно, не мога да си спомня дори един отчет за някое от тях, който поне мъничко да ни помогне в сегашната ни дилема. Те са били, почти без изключение, неприятни. Но също така почти винаги са били преки, а не скрити. Да вземем марсианците на Хърбърт Уелс, например. Като владетели на смъртоносните лъчи те са страхотни, но поведението им е съвсем конвенционално: просто провеждат директна кампания с едно оръжие, превъзхождащо всичко, което би могло да му се противопостави. Възможен е опит да се отбраняваме, докато в този случай…