— Почакай да отгатна. Имало е едно зад Желязната завеса.
— Има две известни зад Завесата — поправи го Бърнард. — Едното е било в областта на Иркутск, близо до границата с Монголия — много мрачна история. Сметнали, че жените са спали с дяволи и те загинали, както и Децата. Другото е станало недалеч оттам на изток, в селце на име Гижинск, в планините на североизток от Охотск. Може да е имало и други, за които да не сме научили. Доста сигурно е, че е ставало и в някои места на Южна Америка и в Африка, но е трудно да се провери. Жителите са склонни да крият. Възможно е дори някое село да пропусне ден и да не разбере това, в който случай бебетата ще бъдат дори още по-голяма загадка. В повечето случаи, за които знаем, бебетата са сметнати за изроди и са били убити, но подозираме, че в някои може да са били укрити.
— Но не и, както смятам, в Гижинск? — вмъкна Зелъбай.
Бърнард го погледна с леко трепване на ъгълчето на устата.
— Ти май нищо не пропускаш, а, Зелъбай? Прав си — не и в Гижинск. Бездението там е станало една седмица преди това в Мидуич. Получихме доклад за него след три-четири дни. То доста силно е обезпокоило руснаците. Това беше поне някакво утешение за нас, когато стана и тук. Разбрахме, че те не биха могли да са причината. Предполага се, че и те на свой ред са научили за Мидуич и също са изпитали облекчение. Междувременно нашият агент не изпускаше от поглед Гижинск и съответно ни докладва любопитния факт, че всички жени там едновременно забременели. Ние малко закъсняхме с преценката на значението му — звучеше като безполезна, макар и особена клюка — но по-късно научихме за състоянието на нещата в Мидуич и започнахме да се интересуваме повече. След като бебетата се родиха, положението за руснаците стана по-лесно, отколкото за нас. Те практически затвориха Гижинск — селище приблизително два пъти по-голямо от Мидуич — и нашата информация за него буквално секна. Ние не можехме точно да запечатаме Мидуич, така че трябваше да постъпим иначе и при дадените обстоятелства не мисля, че се справихме много зле.
Зелъбай кимна.
— Разбирам. Гледната точка на Военното ведомство е била, че то не знае какво имаме ние тук или какво е при руснаците там. Но ако се бе оказало, че руснаците имат група потенциални гении, би било полезно и за нас да имаме подобна група, за да им я противопоставим?
— Горе-долу така е. Много бързо стана ясно, че те са нещо необикновено.
— Трябваше да се сетя — тъжно поклати глава Зелъбай. — Просто не ми мина през ума, че ние в Мидуич не сме уникални. Досещам се, обаче, че сега нещо трябва де е станало, за да ви накара да признаете това. Не виждам съвсем как нещата тук биха могли да предизвикат такава реакция, така че вероятно нещо се е случило някъде другаде, да кажем в Гижинск? Имало ли е там някакво развитие, което скоро може да се прояви и при нашите Деца?
Бърнард остави ножа и вилицата си акуратно събрани на чинията си, погледна ги за момент и след това вдигна очи.
— Далекоизточната армия — бавно каза той, — неотдавна била снабдена със средно атомно оръжие, за което се смята че има обхват между 80 и 100 километра. Миналата седмица са провели първите изпитания на живо с него. Градчето Гижинск вече го няма…
Ние се вторачихме в него. С ужасено изражение Анджела се наведе напред.
— Искаш да кажеш… всички там? — попита тя невярващо.
Бърнард кимна.
— Всички. Цялото градче. Не е било възможно да предупредят някого, без Децата да разберат. Освен това начинът, по който е направено, би могъл официално да бъде приписан на грешка в изчисленията или може би на саботаж.
Той отново замълча.
— Официално — повтори той, — и за домашна и обща консумация. Ние получихме, обаче, грижливо отправено по каналите съобщение от руски източници. То е доста сдържано по отношение на детайли и особености, но няма никакво съмнение, че се отнася до Гижинск и е излъчено може би едновременно с действията, приети там. То не е отправено също така и директно към Мидуич, но съдържа изключително силно изразено предупреждение. След описание, което напълно съответства на Децата, говори за тях не само като за национална опасност, където и да съществуват, а ги определя като расова опасност, за което трябва да се вземат мерки спешно. То призовава всички правителства да „неутрализират“ другите такива групи без всякакво отлагане. Това е казано с възможно най-голяма настойчивост, с нотки на паника на места. Настоява се отново и отново, дори с нюанс на молба, това да се извърши бързо не само заради спасението на нациите или континентите, но и защото тези Деца са заплаха за цялата човешка раса.