Той можа само да й обясни, че решението не е в неговите ръце, увери я, като се опитваше да не дава напразни надежди, че думите й ще бъдат включени в неговия доклад; и след това я остави възможно най-внимателно, за да продължи пътя си, като усещаше тревожните й, упрекващи очи зад гърба си.
Селото, когато минаваше през него, имаше разпилян вид и подтисната атмосфера. Той си мислеше, че би трябвало да изпитват силни чувства по повод на непроходимата бариера, но малкото хора наоколо, с изключение на една-две бъбрещи двойки, подчертано имаха вид на хора, които си гледат своята собствена работа. Единственият патрулиращ полицай на Поляната беше явно отегчен от дежурството си. Урок Номер едно от Децата — че съществуват многобройни опасности — изглежда беше разбран. Една ефикасна стъпка в диктатурата: нищо чудно, че руснаците не ги е било грижа как ще изглеждат нещата около Гижинск…
Но двайсет метра нагоре по Хикъм Лейн той се натъкна на две от Децата. Те седяха на крайпътния насип, вторачени нагоре и на запад толкова съсредоточено, че не забелязаха приближаването му.
Бърнард спря и обърна глава, за да проследи посоката на погледа им, като в същото време чу шум на реактивен мотор. Лесно бе да се види самолета — сребриста форма на фона на синьото лятно небе, вече на около сто и петдесет метра. Точно когато го откри под него се появиха черни петънца. Белите парашути се отвориха в бърза последователност, пет на брой и започнаха дългото плаване надолу. Самолетът летеше стабилно нататък.
Той отново хвърли поглед към Децата — тъкмо навреме, за да види как си размениха несъмнена усмивка на задоволство. Погледна нагоре към самолета, спокойно продължаващ пътя си и петте бавно потъващи бели топчици зад него. Той слабо познаваше въздухоплаването, но беше почти сигурен, че вижда лек бомбардировач с далечен обхват, който нормално имаше екипаж от пет човека. Пак погледна замислено двете Деца и в този миг те го забелязаха.
Тримата се изучаваха взаимно, докато бомбардировачът монотонно бръмчеше, вече точно над главите им.
— Тази машина — каза Бърнард, — е много скъпа. Някой ще бъде страшно ядосан от нейната загуба.
— Това е предупреждение. Но сигурно ще се наложи да изгубят още няколко, преди да повярват — заяви момчето.
— Вероятно. Вашето изпълнение е необикновено. — Той замълча, като все още ги изучаваше. — Не ви е грижа, че самолетът прелита над вас, нали?
— Така е — съгласи се момчето.
Бърнард кимна.
— Мога да разбера това. Но кажете ми, защо винаги правите предупрежденията си толкова сурови — защо винаги ги довеждате до фаза, която надминава необходимата? Не можехте ли просто да го върнете обратно?
— Можехме да го накараме да се разбие — подчерта момичето.
— Предполагам. Трябва да ви бъдем благодарни, че не го направихте, сигурен съм. Но щеше да е не по-малко ефектно, ако го бяхте върнали, нали? Не виждам защо трябва да бъдете толкова брутални.
— Това прави по-силно впечатление. Ще трябва да върнем не един самолет, докато някой повярва, че го правим ние. Но ако губят по един всеки път, когато минават оттук, ще го забележат — отвърна момчета.
— Разбирам. Същият аргумент важи и за снощи, предполагам. Ако бяхте само върнали тълпата, нямаше да бъде толкова предупреждаващо — подсказа Бърнард.
— Мислите ли, че грешим? — попита момчето.
— Струва ми се, че зависи как е направено. Положително не е имало никаква нужда да се накарат да се избиват един друг. Искам да кажа, ако трябва да се изразя по-практично, не е ли политически неразумно винаги да се предприема една излишна стъпка, която просто увеличава гнева и омразата?
— И страха — отбеляза момчето.
— О, вие искате да внушавате страх, така ли? Защо? — попита Бърнард.
— Само за да ви накараме да ни оставите на мира — отвърна момчето. — Страхът е само средство, а не цел. — Златистите му очи бяха обърнати към Бърнард с твърд, сериозен поглед. — Рано или късно ще се опитате да ни убиете. Както и да се държим, ще поискате да ни премахнете. Нашата позиция може да се укрепи само ако ние поемем инициативата.
Момчето говореше съвсем спокойно, но думите му някак улучиха направо линията, която Бърнард бе възприел.
За един стряскащ миг бе чул да говори възрастен, докато гледа шестнайсетгодишно момче и знаеше, че всъщност то е деветгодишно.