Този път отговори момичето.
— Това не е цивилизован въпрос — обади се тя, — а много примитивен, всъщност. Ако ние съществуваме, ще ви превъзхождаме — това е явно и неизбежно. Ще се съгласите ли да бъдете подтискани и да тръгнете по пътя на изчезването без борба? Не мисля, че сте чак толкова упадъчни. И тогава политическият въпрос е: може ли която и да е държава, колкото и толерантна да е, да си позволи да даде подслон на едно все по-могъщо малцинство, което няма власт да контролира? Очевидно отговорът отново е не. И така, какво ще направите? Вероятно известно време ще сме в безопасност, докато говорите за това. По-примитивните от вас, вашите маси, ще се оставят да ги водят инстинктите им — видяхме модел на това в селото снощи. Те ще искат да ни преследват докрай и да ни унищожат. Вашите по-либерални с по-отговорно мислене по-религиозни хора ще бъдат силно смутени от етичните принципи. Противопоставящи се на всякакво драстично действие, ще имате своите истински идеалисти и също така и своите престорени идеалисти: твърде големия брой хора, които изповядват идеалите като вид вноска за застраховка за онзи свят и се задоволяват да трупат робството и нищетата върху своите предшественици, доколкото те не са в състояние да им извадят лични тетрадки с напредничави възгледи за вратата на рая. Освен това и при вашето дясно правителство, което неохотно е принудено да разглежда решителни действия срещу нас, политиците отляво ще видят възможност за партийни дивиденти и вероятност за сваляне на правителството. Затова те ще защитават нашите права на малцинство и деца. Техните лидери ще искрят от добродетелност за наша сметка. Ще претендират без референдум, че представляват справедливостта, съчувствието и голямото сърце на народа. След това на някои от тях ще им мине през ума, че тук наистина има сериозен проблем и ако предизвикат избори, ще се получи много вероятно разцепление между прокламиращите официалната партийна политика на Топло сърце, и членската маса, чиито опасения от нас ще ги превърнат в страхлива фракция. Така че показната абстрактна праведност и рекламирането на добре изпитаните, добре продаващи се добродетели, ще намалеят.
— Вие май нямате много високо мнение за нашите институции — вмъкна Бърнард.
Момичето сви рамене.
— Като надеждно доминиращ вид вие можете да си позволите да скъсате връзката с действителността и да се забавлявате с абстракции — отговори тя. След това продължи: — Докато тези хора се дърлят, на някои от тях ще им просветне, че проблемът да се справят с по-напреднал вид от техния няма да е лесен и ще става още по-труден с отлагането си. Могат да се появят практически опити да се справят с нас. Но ние показахме снощи какво ще стане с войниците, ако бъдат изпратени насреща ни. Ако изпратите въздушни сили, ще се разбият. Много добре тогава, ще помислите за артилерия, както направиха руснаците, или за направлявани ракети, чиято електроника не можем да повреждаме. Но ако ги изпратите, няма да можете да убиете само нас, ще трябва да убиете също и всички хора в селото — ще ви бъде необходимо много време дори само да запланувате подобно действие, а ако то бъде извършено, кое правителство на тази страна ще оцелее след такова масово убийство на невинни, без доказана целесъобразност? Партията, която реши това, не само ще бъде свършена завинаги, но и ако успеят да отстранят опасността, лидерите ще бъдат линчувани безнаказано, за компенсация и изкупление.
Тя спря да говори и момчето подхвана:
— Подробностите могат да варират, но нещо от този тип ще стане неизбежно, когато по-нашироко се проумее заплахата от нашето съществуване. Може да преживеете доста интересен период, когато двете партии ще се борят по-скоро да не са в кабинета, отколкото да бъдат онези, които ще трябва да предприемат действия срещу нас. — Той спря и замислено огледа полята наоколо. После добави: — Е, това е. Нито вашите, нито нашите желания имат някакво значение по въпроса. Или, не е ли по-добре да се каже, че и вие, и ние имаме едно и също желание — да оцелеем? Всички сме, както виждате, играчки на жизнената сила. Вие сте числено силни, но интелектуално неразвити; ние сме интелектуално силни, но физически слаби. Сега тя ни е противопоставила едни срещу други, за да види какво ще стане. Жесток спорт, може би, и от ваша, и от наша гледна точка, но много, много стар. Жестокостта е толкова стара, колкото и самият живот. Има и някои подобрения: хуморът и съчувствието са най-важните човешки открития, но те все още не са се установили достатъчно твърдо, въпреки че са многообещаващи. — Момчето замълча и се усмихна. — Говоря като Зелъбай — нашия пръв учител — вмъкна то и продължи: — Но силата на живота е много по-издръжлива от тях и не може да се отрече склонността й към кървави спортове.