Близо половин час слушах беседа за разхвърляната и незадоволителна филогенеза на човечеството, която Зелъбай завърши с извинение за непълното изложение по темата, която не се поддавала на събиране в десетина изречения, както се бил опитал да направи.
— Обаче — добави той, — сигурно си успял да схванеш, че общоприетото допускане има повече пропуски, отколкото материал.
— Но ако отричаш ценността му, тогава какво остава? — попитах аз.
— Не знам — призна Зелъбай. — Ала наистина отказвам да приема една лоша теория само поради липса на по-добра и смятам отсъствието на доказателства там, където би трябвало да ги има в изобилие, ако е вярна, като аргумент в полза на друга теория — каквато и да е тя. В резултат намирам появяването на Децата обективно едва ли по-учудващо от това на различните човешки раси, които очевидно са се пръкнали напълно формирани или поне без явна верига от предшестващо развитие.
Толкова решително заключение не бе характерно за Зелъбай. Предположих, че вероятно има своя теория.
Зелъбай поклати глава.
— Не — отрече скромно той. После добави: — Трябва да се предполага, разбира се. Боя се, че не много задоволително и понякога смущаващо… Объркващо е, например, за един добър рационалист, какъвто съм аз, да открие, че се пита дали няма някаква Външна Сила, която подрежда нещата тук. Когато оглеждам света, той наистина нерядко подкрепя предположението за доста безпорядъчно опитно поле. Нещо като място, където от време на време някой пуска нов вид и гледа как ще се справи в нашето боричкане. Омайващо е за един изобретател да наблюдава как създанията му си разчистват сметките, не мислиш ли? Да открие дали този път е произвел сполучлив разкъсвач на парчета, като наблюдава също и развитието на по-ранните модели, за да види кой от тях ще се окаже наистина способен да превърне живота в разновидност на ада за останалите… Ти не мислиш ли така? Е, добре, както ти казах, предположенията са склонни да бъдат неудобни.
Поклатих глава.
— Ако си говорим като мъже, Зелъбай, ти не само приказваш много, но дрънкаш и доста безсмислици, като караш някои от тях да звучат смислено. Това е много объркващо за един слушател.
Зелъбай изглеждаше засегнат.
— Драги мой, аз винаги говоря смислено. Това е мой първичен обществен недостатък. Човек трябва да прави разлика между съдържанието и опаковката. Би ли предпочел да говоря с онова монотонно догматично напрежение, което нашите опростено мислещи събратя смятат, Бог да им е на помощ, че е гаранция за искреност? И дори да го правех, пак би трябвало да оценяваш съдържанието.
— Това, което искам да знам — настоях твърдо аз, — е дали, след като отхвърляш човешката еволюция, имаш сериозна хипотеза на нейно място?
— Не ти харесва моето предположение за Изобретателя? И на мен много не ми харесва. Но поне има заслугата да е не по-малко невероятно и много по-разбираемо от много религиозни представи. И когато казвам „Изобретател“, нямам предвид непременно индивид, разбира се. По-вероятно е екип. Струва ми се, че ако екип от наши биолози и генетици можеха да вземат отдалечен остров за свое опитно поле, биха открили, че е много интересно и полезно да наблюдават своите образци при екологичен конфликт. А в края на краищата какво е една планета, ако не един остров в космоса? Но предположението, както казах, е много далече от теорията.
Нашата обиколка ни бе довела до пътя за Опли. Когато наближавахме селото, откъм Хикъм Лейн се появи фигура, която зави и тръгна пред нас. После Бърнард излезе от своята разсеяност. Спря и почака да го настигнем.
— Не личи от вида ти Торънс много да ти е помогнал — отбеляза Зелъбай.
— Изобщо не стигнах до Торънс — призна Бърнард. — И сега изглежда няма особен смисъл да го безпокоим. Разговарях с две от вашите Деца.
— Не с две — меко възрази Зелъбай. — Човек говори или със Съставното момче, или със Съставното момиче, или и с двамата.
— Добре. Приемам поправката. Говорих с всичките Деца — поне така мисля, макар да ми се стори, че забелязах нещо, което може да се определи като силен привкус на Зелъбай в стила и на момчето, и на момичето.
На Зелъбай явно му стана приятно.
— Като се има предвид, че сме лъв и агне, отношенията ни винаги са били добри. Удовлетворително е да си имал някакво образователно влияние — отбеляза той. — Как се разбрахте?