В Кайл Мейнър чаят беше готов, но след първата чаша Бърнард стана и се сбогува със семейство Зелъбай.
— Няма да науча повече, ако остана още — каза той. — Колкото по-скоро представя исканията на Децата на невярващите си шефове, толкова по-скоро ще се задвижат нещата. Ни най-малко не се съмнявам, че аргументите ти по техния план са правилни, Зелъбай, но лично аз ще работя, за да издействам на Децата да се махнат от тази страна, и то бързо. Виждал съм многобройни неприятни гледки в живота си, но нито една от тях не е била такова явно предупреждение, както деградацията на вашия шеф на полицията. Ще ви държа в течение на събитията, разбира се. — Той ме погледна. — Идваш ли с мен Ричард?
Двоумях се. Джанет още беше в Шотландия и щеше да остане там и следващите два-три дни. Нищо не изискваше моето присъствие в Лондон и намирах проблема с Децата на Мидуич много по-омагьосващ от всичко, което бих могъл да очаквам там. Анджела забеляза това.
— Остани, ако искаш — предложи тя. — Мисля, че и двамата ще се радваме на някаква компания точно сега.
Прецених, че наистина го мисли и приех.
— И без това — добавих аз към Бърнард, — не знаем дали настоящето ти положение на куриер включва придружител. Ако опитам там да дойда с теб, може би ще открием, че още съм зад бариерата.
— О, да, странната бариера — каза Зелъбай. — Трябва сериозно да поговоря с тях за нея — това е съвсем абсурдна паникьорска мярка от тяхна страна.
Придружихме Бърнард до вратата и го гледахме, като се отдалечаваше по алеята, махайки с ръка.
— Да. Един на нула за Децата, мисля — рече отново Зелъбай, когато колата зави към шосето. — И спечелен мач също… по-късно… — Той леко сви рамене и поклати глава.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
ЗЕЛЪБАЙ МАКЕДОНСКИ
— Мила — заговори Зелъбай, като гледаше на закуска през масата към жена си, — ако случайно ходиш в Трейн тази сутрин, би ли донесла един голям буркан с бонбони?
Анджела отклони вниманието си от тостъра към съпруга си.
— Скъпи — каза тя, макар и без нежност, — първо, ако не си забравил вчерашния ден, ще си припомниш, че и въпрос не става да се ходи в Трейн. Второ, никак не съм склонна да нося на Децата лакомства. Трето, ако това означава, че се каниш да отидеш и показваш филми на Децата в Чифлика, силно възразявам.
— Бариерата е вдигната — помни той. — Снощи им показах, че тя наистина е доста глупава и се приема зле. Техните заложници не могат да излетят съгласувано, без новината да стигне до тях, та дори и да е само от мис Лам или мис Огъл. Така се пречи на всички съвсем безцелно. Само половината или дори четвърт от хората в селото ще ги предпазят толкова добре, колкото и цялото население. А после им заявих, че ще отложа своята лекция върху Егейските острови тази вечер, щом половината от тях ще се мотаят по пътищата и пътеките и ще досаждат на хората.
— И те просто се съгласиха? — попита Анджела.
— Разбира се. Те не са така глупави, както знаеш. Много са податливи на разумни аргументи.
— Ами, как не! След всичко, което преживяхме…
— Но те наистина са такива — възрази Зелъбай. — Когато са изплашени или стреснати, правят щури неща, но нима ние не сме същите? И понеже са малки, прехвърлят границата, но не го ли правят всички млади? Освен това са неспокойни и изнервени, но нямаше ли и ние да бъдем такива, ако заплахата на станалото в Гижинск висеше над главите ни?
— Гордън — въздъхна жена му, — не те разбирам. Децата са причинили смъртта на шест човека. Те са убили тези шест души, които чудесно познаваха и са ранили много повече, някои от които тежко. По всяко време същото може да стане с всеки от нас. Това ли защитаваш?