— Добре ли се чувствате, мистър Гейфорд? — попита глас зад мен.
Обърнах се и познах офицера Алън Хюз, когото бяхме срещали два-три пъти у Зелъбай.
— Да — отговорих аз. — Но какво става тук?
Той пропусна това за момента и помогна на Джанет да стане на крака. После се обърна към ефрейтора.
— По-добре да сляза на пътя. Хайде, вие продължавайте, ефрейтор.
— Да, сър — отвърна ефрейторът.
Той наведе пръта и колебливо придвижи напред още висящия на края му кафез. Птичката падна от пръчката си и легна на покритото с пясък дъно на клетката. Ефрейторът издърпа кафеза. Птичката изцвърча с леко възмущение и подскочи обратно на пръчката си. Един от наблюдаващите редници пристъпи напред и мацна малко вар върху тревата, а другият отбеляза нещо на картата си. След това групата се придвижи на около десетина метра и повтори изпълнението.
Този път Джанет беше тази, която запита какво става, за Бога. Алън обясни, доколкото знаеше и добави:
— Очевидно няма никаква възможност да се стигне до селото, докато трае това. Най-доброто, което можете да направите, е да отидете в Трейн и да чакате там, докато всичко се изясни.
Ние погледнахме към групата на ефрейтора тъкмо навреме, за да видим как птичката отново пада от пръчката си, след това огледахме и невинните поля на Мидуич. Според опита ни, нямаше изгледи за полезна алтернатива. Джанет кимна. Така че благодарихме на младия Хюз и след малко се разделихме с него, за да се отправим към колата си.
В „Ийгъл“ Джанет настоя да си запазим стая за през нощта… и после се качи в нея, за всеки случай… Мен ме теглеше към бара.
Заведението беше неочаквано пълно по обяд и то почти изцяло с пришълци. Повечето от тях разговаряха малко театрално на групички или по двойки, макар че някои хора пиеха поотделно и замислено. Пробих си път към бара с известни затруднения и когато се измъквах обратно, един глас до рамото ми каза:
— За Бога, какво правиш в тая дупка, Ричард?
Гласът беше познат, а също, когато погледнах, и лицето, макар че ми отне секунда-две да го наместя — трябваше не само да се отстрани воала на годините, а и да се нахлузи войнишко кепе на мястото на сегашната шапка от туид. Но когато направих това, бях очарован.
— Мой скъпи Бърнард! — възкликнах аз. — Това е чудесно! Ела да се измъкнем от тая тълпа. — Хванах го под ръка и го изведох във фоайето.
Видът му ме накара отново да се почувствам млад, върна ме на плажовете, в Ардените, Райхсвалд и Рейн. Беше хубава среща. Изпратих сервитьора за още пиене. Отне ни около половин час да уталожим първите изблици, но тогава той ми напомни:
— Не отговори на първия ми въпрос — гледаше ме внимателно. — Нямах никаква представа, че се интересуваш от такива неща.
— Какви неща? — попитах аз.
Той леко повдигна глава към бара.
— Пресата — обясни Бърнард.
— О, тя ли е! Чудех се какво е това нашествие.
Една вежда леко се спусна.
— Е, ако не си част от нея, какъв си? — попита той.
— Просто живея по тези места — казах му аз.
В този момент във фоайето дойде Джанет и й го представих.
— Скъпа Джанет, това е Бърнард Уесткот. Той беше капитан Уесткот, когато бяхме заедно, но знам, че е станал майор, а сега…?
— Полковник — призна Бърнард и я поздрави омайващо.
— Толкова се радвам — усмихна му се Джанет. — Слушала съм много за вас. Знам, че често се казва така, но този път е истина.
Тя го покани да обядва с нас, но Бърнард заяви, че има да върши работа, а и без това е закъснял. Съжалението в тона му беше достатъчно искрено, за да я накара да каже:
— Тогава на вечеря? Вкъщи, ако успеем да отидем там, или тук, ако още сме заточени?
— Вкъщи? — запита Бърнард.
— В Мидуич — обясни тя. — На около дванайсет километра.
Поведението на Бърнард леко се промени.
— Вие живеете в Мидуич? — попита той, като гледаше ту нея, ту мен. — Отдавна ли сте там?
— Около година вече — отговорих аз. — Сега трябваше да сме си вкъщи, но… — Обясних как заседнахме в „Ийгъл“.
Той остана замислен известно време след като свърших, после взе решение. Обърна се към Джанет.
— Мисис Гейфорд, питам се дали бихте ме извинили, ако трябва да взема съпруга ви със себе си? Точно тази афера с Мидуич ме доведе тук. Мисля, че той би могъл да ни помогне, ако желае.
— Да откриете какво става, искате да кажете?
— Е, да кажем във връзка с това. Ти какво мислиш? — добави той към мен.