Разпродадоха се миниарбалети в рекордни количества. Скоро и всички бандити се въоръжиха с изключително удобните при нападения габриели.
Гералт беше вещер, умееше да отскача от стрелите. Но беше забравил за болното си коляно — финтът му закъсня мъничко и листовидният накрайник му разкъса ухото. Болката го заслепи, но само за миг. Бандитът не успя да зареди арбалета и „да се защити сам“. Разяреният Гералт го съсече през ръцете, а после го изкорми с широк удар на сихила.
Той дори не беше успял да избърше кръвта от ухото и шията си, когато го връхлетя дребен и пъргав като невестулка тип с неестествено искрящ поглед, въоръжен с крива зериканска сабя, която въртеше с изумителна ловкост. Успя да парира два от ударите на Гералт. Стоманата на остриетата звънтеше, сипеха се искри.
Невестулката беше бърз и наблюдателен — веднага забеляза, че вещерът накуцва и започна да го заобикаля и да го напада от удобната за себе си страна. Да, беше невероятно бърз, острието на сабята свистеше, извършвайки много опасни движения. Гералт все по-трудно се изплъзваше от ударите. И все повече и повече накуцваше, принуден да се опира на болния си крак.
Неочаквано Невестулката скочи, направи ловък финт и удари от въздуха. Гералт успя да парира. Бандитът се приземи ловко и вече приклякваше, за да нанесе много опасен удар отдолу, когато изведнъж се опули, кихна мощно и се осополиви, за момент сваляйки гарда. Вещерът мълниеносно го съсече през шията.
— Е, нека сега някой да каже — въздъхна той, гледайки потрепващия труп, — че наркотиците не са вредни.
Атакуващият го с вдигната тояга бандит се строполи и заби нос в калта. От тила му стърчеше стрела.
— Идвам, вещерю! — извика Милва. — Идвам! Дръж се!
Гералт се обърна, но вече нямаше с кого да се бие. Милва беше повалила единствения бандит наблизо. Останалите бягаха към гората, преследвани от разноцветните рицари. Шахматният рицар преследваше няколко от разбойниците, яхнал Буцефал. Явно ги догони, защото от гората се дочуха свирепите му ругатни.
Един от черните нилфгардци, явно недоубит, изведнъж скочи и хукна да бяга. Милва мигновено вдигна лъка и опъна тетивата; чу се свистене и нилфгардецът заби лице в листака. Между плешките му стърчеше стрела.
Стрелкинята въздъхна тежко.
— Ще ни обесят — изрече тя.
— Защо?
— Нали е нилфгардец. А тук е Нилфгард. И аз вече втори месец стрелям предимно по нилфгардци.
— Тук е Тусент, а не Нилфгард. — Гералт опипа главата си и свали ръка. Беше цялата в кръв. — По дяволите! Погледни, Милва — какво има там?
Стрелкинята го огледа внимателно и критично.
— Просто ухото ти е разкъсано. Нищо страшно.
— Лесно ти е да го кажеш. Обичах го това ухо. Помогни ми да го омотая с нещо, че ми се стича кръв във врата. Къде са Лютичето и Ангулеме?
— В къщата, с пилигримите… О, по дяволите…
Затропаха копита, от мъглата в галоп изскочиха три бойни коня, с ездачи, развяващи наметала и знамена. Бойният им вик още не беше утихнал, а Гералт вече беше хванал Милва за ръката и я беше изблъскал под близкия фургон. Не бива шега с нападатели, въоръжени с копия, дълги четиринайсет стъпки и позволяващи да се порази ефективно противник на десет стъпки пред главата на коня.
— Излизайте! — Конете на рицарите започнаха да рият земята с копита до самия фургон. — Хвърляйте оръжията и излизайте!
— Ще ни обесят! — промърмори Милва. И като нищо можеше да е права.
— Ей, бандити! — извика звънко един от рицарите, на чийто щит беше нарисувана черна глава на бик върху сребърно поле. — Ей, мерзавци! Ще ви обесим, честна дума!
— Честна дума — подзе с юношески глас друг, въоръжен с едноцветен син щит. — Ще ги разсечем на място!
— Стига! Достатъчно!
От мъглата се появи Шахматният рицар, яхнал Буцефал. Най-накрая беше успял, да вдигне смачканото забрало на шлема, и сега от отвора стърчаха буйни светли мустаци.
— Освободете ги, по-живо! — извика той. — Това не са бандити, а честни и порядъчни хора. Жената се би храбро, за да защити пилигримите, а този кавалер е отличен рицар!
— Отличен рицар? — Бичата глава вдигна забралото на шлема си и се вгледа недоверчиво в Гералт. — Честна дума! Не може да бъде!
— Честна дума! — Шахматният рицар се удари с юмрук по нагръдника на ризницата. — Може да бъде! Давам ти думата си! Този мъжествен кавалер ми спаси живота, когато се оказах в затруднено положение, повален на земята от бандитите. Казва се Гералт от Ривия.
— Герб?
— Не мога да го издавам — промърмори вещерът. — Нито него, нито истинското си име. Дал съм рицарски обет. Аз съм странстващ Гералт.