На север отпътували учени, които вярвали в своите теории, въпреки че „здравомислещите хора“ смятали тези теории за безсмислени, ненормални и нереални. Техници и конструктори, които били убедени, че въпреки всеобщото мнение, все още е възможно да се построят измислените от тях машини и устройства. Магьосници, за които прилагането на магия за строежа на вълноломи не е било светотатствено престъпление. Търговци, за които перспективата за увеличаване на оборота била способна да разруши твърдите, статични и късогледи граници на риска. Земеделци и животновъди, които били убедени, че дори и най-ужасните почви могат да се превърнат в плодоносни ниви, и че чрез селекция могат да се отгледат животни, за които никакъв климат не е пречка.
На север поели планинци и миньори, за които суровостта на дивите планини и скали на Ковир била безпогрешен сигнал, че щом повърхността на земята е толкова оскъдна, то под нея би трябвало да се крие богатство. Защото природата обича равновесието.
И наистина — под земята имало богатства.
Минал четвърт век и Ковир започнал да добива толкова полезни изкопаеми, колкото Редания, Аедирн и Каедвен, взети заедно. По добив и преработка на желязна руда Ковир отстъпвал само на Махакам, Но Махакам внасял от Ковир метали, които се използвали за изработката на сплави. Ковир и Повис държали една четвърт от световния добив на сребро, никел, олово, калай и цинк, половината от добива на мед и медна руда, три четвърти от добива на манган, хром, титан и волфрам, както и добива на метали, които се намират само в самороден вид: платина, фероаурум, криобелит, двимерит.
И повече от осемдесет процента от световния добив на злато.
Същото онова злато, с което Ковир и Повис си купували всичко, което не можело да расте и да се отглежда на север. И което Ковир и Повис не произвеждали. Не защото не можели или не умеели. Просто не им било изгодно. Един занаятчия от Ковир или Повис, син или внук на пристигнал само с торба на гърба емигрант, сега изкарвал четири пъти повече, отколкото неговия събрат в Редания или Темерия.
Ковир искал да разширява все повече и повече търговията си по целия свят. Но не можел.
Крал на Редания станал Радовид III, който, освен името, бил наследил и хитростта, и скъперничеството на своя прадядо Радовид Велики. Този крал, когото лакеите и биографите наричали Смелия, а всички останали — Рижия, забелязал нещо, което преди него никой не бил забелязал. Защо Редания не получавала нито шелонг от гигантската търговия, която развивал Ковир? Та нали Ковир бил просто незначително графство, просто една дребна скъпоценност в реданската корона? Било настъпило времето ковирският васал да започне да служи на своя сюзерен!
Появил се и съответният удобен случай — Редания имала пограничен спор с Аедирн. Както обикновено, ставало въпрос за долината на Понтар. Радовид III решил да извърши военно настъпление и започнал да се подготвя за него. Въвел специален данък за военни цели, който нарекъл „понтарски десятък“. Данъкът трябвало да се плаща от всеки поданик и васал. От всеки. Включително и от ковирския апанаж. Рижия потривал ръце: десет процента от дохода на Ковир — това вече било нещо!
Реданските посланици се отправили към Понт Ванис — малко градче с дървена ограда от колове. Когато се завърнали, те донесли на Рижия разтърсващи новини: Понт Ванис не бил някакво си градче. Това бил гигантски град, лятната столица на кралство Ковир, чийто владетел, крал Гедовиус, изпратил на крал Радовид следния отговор:
Кралство Ковир не е ничий васал. Всички претенции на Третогор са неоснователни и произтичат от закон, който никога не е бил прилаган. Кралете на Третогор никога не са били суверенни владетели на Ковир, а кралете на Ковир — както може лесно да се провери в аналите — никога не са плащали данъци на Третогор и никога не са изпълнявали военни задължения към Третогор. И — което е най-важното — никога не са били канени на тържества, свързани с провеждането на държавни празници. Или пък на други тържества.
Посланиците предали, че Гедовиус, кралят на Ковир, съжалява, че не може да признае крал Радовид за свой сеньор и сюзерен, и въобще не възнамерява да му плаща десятък. Това нямало да направи и никой от ковирските васали или ариервасали, попадащи изключително под ковирско сеньорство.
Накратко: нека Третогор да си гледа работата и да не си навира носа в делата на независимото кралство Ковир.
Рижия кипнал от гняв. Какво означава това? Независимо кралство? Чуждо? Далечно? Добре! Ще постъпим с Ковир като с чуждо кралство.
Редания и подтикнатите от Рижия Каедвен и Темерия предприели репресивни мерки спрямо Ковир и приели така наречения „закон за склада“, според който всеки търговец от Ковир, пътуващ на юг, е длъжен или да остави цялата си стока за продажба в някой от реданските градове, или да я върне обратно. Същото се отнасяло за търговците от далечния Юг, пътуващи към Ковир.