За стоките, които Ковир транспортирал по море, без да минава през реданските или темерийските пристанища, Редания изисквала грабителски мита. Ковирските кораби отказвали да плащат — плащали само онези, които не успеели да избягат. При започналата в морето игра на котка и мишка твърде скоро се стигнало до инциденти. Редански патрул се опитал да арестува ковирски търговец, в този момент се появили две ковирски фрегати и патрулният кораб изгорял. Имало жертви.
Чашата преляла. Радовид Рижия решил да вкара в ред непослушния си васал. Четирийсетхилядна реданска армия форсирала река Браа, а експедиционен корпус от Каедвен настъпил в Каингорн.
Две седмици по-късно две хиляди оцелели реданци форсирали Браа в обратна посока, а жалките остатъци от каедвенския корпус се влачели към дома през проходите на Пустулските планини. Разкрила се още една от целите, за които служело златото от северните планини. Редовната армия на Ковир се състояла от двайсет и пет хиляди, закалени в боя — и грабежите — професионалисти, привлечени от най-далечните краища на света наемници, безкрайно предани на ковирската корона заради невероятно щедрата заплата и гарантираната с договор пенсия. Готови на всякакъв риск заради невероятно щедрите премии, изплащани им след всяка спечелена битка. Тези богати войници били водени в боя от най-опитните, най-способните и още по-богати командири, които Рижия и кралят на Каедвен Бенда познавали прекрасно: същите тези командири доскоро служели в собствените им армии, но неочаквано излезли в заслужена почивка и заминали зад граница.
Рижия не бил идиот и умеел да се учи от грешките си. Усмирил арогантните си генерали, настояващи за кръстоносен поход, не послушал търговците, изискващи пълна блокада, успокоил Бенда от Каедвен, жадуващ кръв и отмъщение заради гибелта на елитното си подразделение. Рижия предложил преговори. Не го възпряло дори унижението, горчивият хап, който трябвало да преглътне: Ковир се съгласил на преговори, но на своя територия, в Лан Ексетер. Ако искаш, идвай, ако не — много ти здраве!
„И тогава те отплавали за Лан Ексетер като просители — помисли си Дийкстра, увивайки се с наметалото. — Като унизени молители. Точно както аз сега.“
Реданската ескадра навлязла в залива Пракседа и се отправила към ковирския бряг. От палубата на флагманския кораб „Алата“ Радовид Рижия, Бенда Каедвенски и съпровождащият ги в ролята на посредник йерарх на Новиград с изумление разглеждали навлизащия дълбоко навътре в морето вълнолом, зад който се издигали стените и здравите бастиони, ограничаващи достъпа до град Понт Ванис. А на север от града, в посока устието на река Танго, кралете видели множество пристани, корабостроителници, пристанища. Видели гора от мачти с ослепително бели платна. Оказало се, че Ковир вече има лек против блокади, ограничения и митнически войни. Ковир определено бил готов да стане властелин на моретата.
„Алата“ навлязла в широкото устие на Танго и хвърлила котва в каменните челюсти на едно от пристанищата. Но за голямо смайване на кралете, тях ги очаквал още дълъг път по вода. В град Лан Ексетер вместо улици имало канали. Основна артерия и ос на метрополията бил Големият канал, водещ от пристанището директно до резиденцията на монарха. Кралете се прехвърлили на галера, украсена с алено-златисти гирлянди и герб, на който Рижия и Бенда с изненада разпознали реданския орел и каедвенския еднорог.
Докато плавали по Големия канал, кралете и свитата им разглеждали наоколо и мълчали. По-точно — били онемели. Установили, че са се заблуждавали, като са си мислели, че знаят какво е богатство и разкош и че никой не може да ги изненада, демонстрирайки охолство.
Те плавали по Големия канал, покрай величественото здание на Адмиралтейството и резиденцията на Търговската гилдия. Плавали покрай променади, пълни с пъстро и богато облечени тълпи. Плавали покрай изумителни магнатски палати и търговски каменни къщи, отразяващи разкошните си, но непривично тесни фасади във водите на Канала. В Лан Ексетер се плащал данък за ширината на дома — колкото по-широка била фасадата, толкова по-висок бил данъкът.
На спускащото се до самия Канал стълбище на двореца Енсенада, зимната резиденция на монарха, единственото здание с широка фасада, вече ги очаквал комитет по посрещането и кралската двойка: Гедовиус, владетелят на Ковир, и неговата съпруга Гема.