— Не обичам да говоря със заобикалки — рече кралят, — затова веднага ще ти кажа, Дийкстра, защо реших да се срещнем лично, вместо да се доверя на министъра. За това има няколко причини. Първо, знам, че с охота подкупваш хората. По принцип вярвам на своите чиновници, но защо да ги подлагам на тежки изпитания, да ги карам да се изкушават? Какъв подкуп възнамеряваше да предложиш на министъра на външните работи?
— Хиляда новиградски крони — отвърна шпионинът, без да му мигне окото. — А ако беше почнал да се пазари, бях готов да вдигна до хиляда и петстотин.
— Ето затова те обичам — каза след кратко мълчание Естерад Тисен. — Ти си един ужасен кучи син. Напомняш ми за самия мен в младостта ми. Гледам те и виждам себе си на тази възраст.
Дийкстра благодари с поклон. Той беше с осем години по-млад от краля. И беше сигурен, че Естерад знае това.
— Да, ужасен кучи син — повтори кралят сериозно. — Кучи син. Но порядъчен и с добри маниери. Това се среща рядко в днешно време.
Дийкстра отново се поклони.
— Разбираш ли — продължи Естерад, — във всяка държава ще се намерят хора, които могат да бъдат наречени слепи фанатици на идеята за обществено съгласие. Те са предани на тази идея и са готови на всичко заради нея. Дори на престъпление, тъй като според тях целта оправдава средствата и изменя съотношението и значимостта на това понятие. Те не убиват — те спасяват реда. Те не изтезават, не шантажират — те обезпечават интересите на държавата и се сражават за тези интереси. Животът на отделните личности, нарушаващи догмата на установения ред, за тях не струва пукната пара. И изобщо не ги интересува, че обществото, на което служат, всъщност се състои от отделни личности. Такива хора притежават така наречените широки възгледи… а широките възгледи са най-сигурният начин да не забелязваш останалите хора.
— Никодемус де Бот — не се сдържа Дийкстра.
— Близко, но невярно. — Кралят на Ковир демонстрира алабастрово белите си зъби. — Това е Висогота от Корво. По-малко известен, но също толкова добър етик и философ. Съветвам те да го прочетеш. Може да ви е останала някоя и друга книга, нали не сте изгорили всичко? Но да се върнем към темата. Ти, Дийкстра, също така безсъвестно се възползваш от интриги, подкупи, шантажи и изтезания. Не би ти мигнало окото да изпратиш някого на смърт или да заповядаш нечие тайно убийство. Това, че правиш всичко за благото на кралството, на което служиш, не те оправдава и не те прави по-симпатичен в моите очи. Изобщо. Запомни го.
Шпионинът кимна, показвайки, че е наясно с това.
— Само че — продължи Естерад, — както вече казах, ти си един кучи син с благороден характер. И затова те обичам и уважавам, затова ти давам частна аудиенция. Защото ти, Дийкстра, въпреки че си имал милион възможности, нито веднъж в живота си не си направил нещо лично за себе си, не си откраднал дори шелонг от държавната хазна. Дори половин шелонг! Зулейка, погледни го! Той изчерви ли се, или така ми се стори?
Кралицата вдигна поглед, без да спира да бродира.
— По скромността им ще ги познаете — изрецитира тя един стих от Добрата книга, въпреки че не беше забелязала нито следа от червенина по лицето на шпионина.
— Добре — каза Естерад. — Да се върнем на темата. Време е да премина към държавните проблеми. Зулейка, той е прекосил морето, движен от патриотичен дълг. Редания, неговата родина, е заплашена. След трагичната смърт на крал Визимир там цари хаос. Редания се управлява от банда аристократични идиоти, наричащи себе си Регентски съвет. Тази банда, моя Зулейка, не прави нищо за Редания. Щом усети заплаха, ще избяга или ще започне по кучешки да се умилква около обшитите с перли обувки на нилфгардския император. Тази банда презира Дийкстра, защото той е шпионин, убиец, парвеню и грубиян. Но именно Дийкстра преплава морето, за да спаси Редания. Показвайки по този начин кой действително милее за Редания.
Естерад Тисен замълча, изпухтя, изморен от дългата реч, и повдигна яркочервената си хермелинова шапка, която се беше плъзнала надолу.
— Е, Дийкстра — продължи той. — От какво е болно кралството ти? Освен от хроничната липса на пари, разбира се.
— Ако не се брои липсата на пари — лицето на шпионина беше като изсечено от камък, — благодаря, Ваше Величество, но всички са здрави.
— Аха — кимна кралят, при което шапката му отново се плъзна към носа и трябваше пак да я повдига. — Аха. Добре. Разбирам. И одобрявам идеята. Когато имаш пари, можеш да си купиш лекарство срещу всяко едно неразположение. Тайната е в това да имаш пари. А вие ги нямате. Ако ги имахте, нямаше да си тук. Правилно ли разсъждавам?