— Знам много добре как връщате вие — прекъсна го кралят. — Но всичко това са чисто академични разсъждения, защото аз няма да ви дам назаем нито един шелонг. И няма защо да ме засипваш с лицемерни казуистични разсъждения, Дийкстра, защото не ти отиват. Имаш ли някакви други, по-сериозни, умни и подходящи аргументи?
— Не.
— За твой късмет — каза Естерад Тисен след кратко мълчание, — си избрал да станеш шпионин. В търговията въобще нямаше да направиш кариера.
Откакто свят светува, всички кралски двойки спят в отделни стаи. Кралете — с доста различно постоянство — посещават спалните на кралиците, случва се и кралиците да направят някоя неочаквана визита на краля. След което съпрузите се прибират по стаите и по леглата си.
Кралската двойка на Ковир беше изключение в това отношение. Естерад Тисен и Зулейка винаги спяха заедно — в една спалня, на едно гигантско легло под огромен балдахин.
Преди да заспи, Зулейка си слагаше очилата, с които се срамуваше да се появява пред поданиците си, и четеше от своята Добра книга. Естерад Тисен обикновено говореше.
Тази вечер всичко беше както обикновено. Естерад сложи нощната си шапчица и взе в ръка скиптъра. Той обожаваше да го държи и да си играе с него, но избягваше да го прави пред хора, защото се страхуваше, че поданиците му ще сметнат това за много претенциозно.
— Знаеш ли, Зулейка — говореше той, — напоследък ме навестяват странни сънища. Вече няколко нощи подред сънувам онази вещица, майка ми. Застава над мен и повтаря: „Имам жена за Танкред, имам жена за Танкред.“ И ми показва симпатично, но много младо девойче. И знаеш ли, Зулейка, кое е това девойче? Цири, внучката на Каланте. Помниш ли Каланте, Зулейка?
— Помня, съпруже мой.
— Цири — продължи Естерад, играейки си със скиптъра, — е онази, за която уж иска да се ожени Емхир вар Емрейс. Странен брак, изумителен… Как тогава, по дяволите, тя може да стане жена на Танкред?
— На Танкред — гласът на Зулейка се промени, както ставаше винаги, когато говореше за сина си — ще му дойде добре една съпруга. Може да улегне…
— Може — въздъхна Естерад. — Въпреки че се съмнявам, но е възможно. Във всеки случай бракът дава някакъв шанс. Хммм… Тази Цири… Ковир и Цинтра. Устието на Яруга! Не звучи зле, никак даже. Подходящ съюз… Подходящо роднинство… Но ако Емхир е избрал за себе си това момиченце… Само че защо точно тя се явява в сънищата ми? И защо, по дяволите, изобщо ми се присънва такава глупост? Помниш ли по време на Еквинокцията, когато събудих и теб… Бррр, какъв кошмар беше, ужасно се радвам, че не помня подробностите… Хммм… А може би трябва да повикаме някой астролог? Гледачка? Медиум?
— Сега в Лан Ексетер е дошла госпожа Шеала де Танкарвил.
— Не — намръщи се кралят. — Не я искам тази магьосница. Твърде умна е. Под носа ми израства втора Филипа Ейлхарт. Мирисът на властта привлича твърде силно умните жени, те не бива да бъдат глезени с благосклонност и доверие.
— Както винаги си много прав, съпруже.
— Хммм… Но тези сънища…
— В Добрата книга пише — Зулейка прелисти няколко страници, — че когато човек заспи, боговете му отварят залите и му говорят… А пророк Лобода учи, че когато сънуваш, виждаш или велика мъдрост, или велика глупост… Изкуството е в това да разбереш кое от двете е.
— Бракът на Танкред с евентуалната невеста на Емхир едва ли може да се счита за велика мъдрост! — въздъхна Естерад. — А като говорим за мъдрост, така ми се иска да ме споходи насън. Става въпрос за причината Дийкстра да ме посети. Много сложна работа. Защото, разбираш ли, скъпа ми Зулейка, разумът не ми позволява да ликувам, когато Нилфгард неспирно напредва на север и всеки момент може да превземе Новиград, а от Новиград всичко, включително и нашият неутралитет, ще изглежда по съвсем различен начин, отколкото от далечния юг. Така че няма да е зле Редания и Темерия да спрат напора на Нилфгард и да прогонят агресора отново отвъд Яруга. Няма ли да е хубаво, ако го направят с наши пари? Слушаш ли ме, любима?
— Слушам те, съпруже.
— И какво ще кажеш за това?
— Всички отговори се крият в Добрата книга.
— А казва ли твоята Добра книга какво трябва да се направи, когато дойде такъв като Дийкстра и се опитва да ти измъкне един милион?
— Книгата — погледна го над очилата Зулейка, — не казва нищо за безчестните пари. Но в един от стиховете е казано: в това да дадеш има много повече щастие от това да вземеш, а в даването на милостиня се крие благородство. Казано е: раздай всичко и това ще облагороди душата ти.
— Е, да, изпразни си кесията и стомаха — измърмори Естерад Тисен. — А освен стихове за благородни дарения и раздаване на милостиня, в Книгата няма ли някакви мъдрости, свързани с печалбата? Например, какво казва Книгата за обменния курс?